Решение № 667 от 11.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 725/2010 г.

Решение № 667 от 11.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 725/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъденото лице Р. Й. Й. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 135 от 22.06.2010 г. по внохд № 402/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е изменена присъда № 44 от 15.04.2010 г. по нохд № 347/2009 г. на Пещерски районен съд. В искането като основание за проверка на въззивното решение, са посочени нарушения на процесуалния и материалния закон и алтернативно явна несправедливост на наложените наказания. Твърди се, че съдебните инстанции са допуснали нарушение при анализа и оценката на доказателствата, в нарушение разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са и доводи за неправилно приложение на материалния закон при квалификация на деянието по чл. 325, ал. 2 НК. Оспорва се и справедливостта на наказанията. Осъдения Й. е искал да успокои брат си и да предотврати сбиване между него и пострадалия С.. Неговата намеса е била при условията на крайна необходимост, а не с умисъл за нанасяне на телесна повреда и да нарушава грубо обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. Иска се делото да бъде върнато за ново разглеждане, без да е посочено на кой предишен процесуален стадии. В съдебно заседание защитата поддържа искането. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното: С присъдата подсъдимият Р. Й. Й. е признат за виновен в извършване на две престъпления по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, като е осъден на две години лишаване от свобода и по чл. 144, ал. 3 НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание л. 23НК е определено общо наказание от две години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален "строг" режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено да изтърпи и наказание от три години лишаване от свобода наложено по нохд № 446/2005 г. на Пещерски районен съд, в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален "общ" режим. По делото са осъден още две лица-Димитър и Й. Й. /братя на искателя/, като съизвършители в престъплението по чл. 325, ал. 2 НК. С решението Пазарджишкия окръжен съд е изменил присъдата само по отношение типа на затворническото общежитие и режима за изтърпяване на приведеното в изпълнение на наказание, по отношение на Р. Й.. В останалата част присъдата е потвърдена и влязла в сила. Искането и процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и разгледано по същество е неоснователно. Несъстоятелни са доводите за процесуална незаконосъобразност на постановените съдебни актове на двете редовни съдебни инстанции. Възраженията, че не са изградили вътрешното си убеждение в съответствие с изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК, като не са обсъдили противоречията в доказателствените средства е лишено от фактическо основание. Инстанциите по същество са извършили всестранен и задълбочен анализ на всички доказателства. При пълното всестранно и обективно изследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване са положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина, в противовес на заявеното в искането. Мотивите на присъдата съдържат подробен анализ на всички свидетелски показания / на л. 6, абз. 4, л. 7 и 8 от мотивите/, съпоставени са помежду им, както и с обясненията на подсъдимите. Обсъдена е и версията на искателя, че се е намесил в инцидента, за да предотврати сбиване между брат му и пострадалия, като е отхвърлена поради противоречието и с останалите писмени и гласни доказателства. Изложени са съображения кои гласни доказателства са приети за достоверни и защо не са кредитирани други /включително и посочените в искането/, като при техния анализ не е допуснато извращаване на тяхното съдържание. Затова е излишно да се обсъжда и въпроса за приложението на института на крайната необходимост. Контролната инстанция отново след собствен обективен анализ на всички доказателства, подкрепящи възприетата фактическа обстановка, в мотивите на решението са изложени съображения за законосъобразната квалификация на деянието и аргументи, относно справедливостта на наложеното наказание. Отговорено е и на направените възражения във въззивната жалба за необоснованост на присъдата. Правнорелевантните факти са безспорно установени със задълбочени и убедителни съображения и не се налага да бъдат повтаряни. Отказа на въззивния съд да допусне до разпит св. Зонкова по искане на защита е направен с мотивирано определение, което отговаря на изискванията на чл. 327, ал. 3 НПК. Поради това касационният състав приема, че не са допуснати процесуални нарушения при постановяване на присъдата и решението, които да са основание за отмяната им, тъй като от съда са спазени изискванията на процесуалния закон по събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, при изграждане на изводите по фактите. Това определя и рамките на проверката по правилното приложени на материалния закон-фактическите положения приети за установени от въззивния съд. Същите достатъчно детайлно очертават поведението на осъдения Р. Й., което е получило в съответствие със закона и съдебната практика по приложението му, правна оценка. Съображенията на съда по същество относно наличието на квалифициращите признаци "изключителна дързост" и "цинизъм" се възприемат и от касационния състав. Естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършените хулигански действия от осъдения и неговите братя, са особено нагли, безсрамни и в изключително груба форма са засегнали морала, интересите на обществото и на личността, като упорито не са били прекратени. С продължителните си непристойни действия са спрели движението по главния път за [населено място], размахвали са коса за косене срещу спрелите на пътя автомобили, съпроводени са с ругатни и псувни на етническа основа, продължили със жесток побой над пострадалия С. с дървета и косата, закани с убийство към него, отправени с действия и думи от осъдения. С тях в значително по-висока степен са засегнати защитените обществени отношения, скандализирано е обществото и е нанесено тежко оскърбление на чувствата на гражданите. При установени факти правилно е прието, че подсъдимият Р. Й. е осъществил от обективна и субективна страна две престъпления по чл. 325, ал. 2 НК и по чл. 144, ал. 3 НК. Наложените наказания лишаване от свобода за отделните престъпления и това по съвкупност не са явно несправедливи, както е приел и въззивният съд по изложените от първоинстанционния съд налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В искането оплакването на явна несправедливост на наказанията не е подкрепено с конкретни доводи и нови обстоятелства, които да бъдат обсъждани и евентуално ценени за смекчаване на наказателната му отговорност. С оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, за да бъде постигнат превъзпитателният и превантивен ефект на наказанието, по-голяма снизходителност не може да бъде проявена. Не са налице основания по чл. 422, ал. 1, т. 51 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което искането следва да се остави без уважение. По изложени съображения и на основание чл. 424, ал. 1, НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,