Решение № 13067 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7010/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Варна, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Д. Марчева, против решение 200 от 18.02.2021 г., постановено по адм. дело 850/2020 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено уведомително писмо изх. 01-033-2600/27/23.03.202г.за за извършена оторизация и изплатено финансова подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., в частта му, с която е отказано да бъде оторизирана субсидия по заявление, подадено от "Просечен Екоинвест" ЕООД, гр. Варна по подмярка 14.2 "Хуманно отношение към животните" в сектор ДПЖ - 14.2.1 "Осигуряване на свободна подова площ за отглеждане на ДПЖ" и е върната преписката на директора на ОДДФЗ - Варна за ново произнасяне по заявление 03/14/3/01045 от 17.01.2019г. при съобразяване със задължителните указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по делото несъмнено е установено, че за животновъдния обект на жалбоподателя има несъответствие на капацитета, съгласно издаденото удостоверение за регистрация по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), съответно броя и вида на отглежданите животни в него и данните за броя и вида животни, с които жалбоподателя кандидатства за подпомагане по мярката. Към референтната дата в обекта, видно от таблица 1 за отглежданите животни към заявлението, в обектите се отглеждат и посочените ЕПЖ. В представеното удостоверение по чл. 137 ЗВД не се съдържат данни за ЕПЖ, съответно е налице нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г. за прилагането на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 (Наредба 4/08.08.2017 г., Наредбата) относно капацитета на животновъдния обект, в който ще се осъществяват дейностите, както и на чл. 28, ал. 1, т. 4 от същата. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - "Просечен Екоинвест" ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство за заплатен адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно, не страда от сочените пороци и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред АС - Варна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решаващият съд е събрал относимите доказателства и след като ги е обсъдил вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане, представляващо и заявление за плащане, на 14.08.2019 г., за подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за сектор ЕПЖ, за 7 броя говеда, равняващи се в 7 животински единици и 768 бр. ДПЖ (овце), равняващи се на 113.7 ЖЕ за дейностите: "Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в ЖО", както и за дейността "Осигуряване на свободно отглеждане на открито. Не се спори, че към заявлението са приложени изискуемите документи. Съдът е установил от приложеното по делото удостоверения за регистрация на животновъден обект, издадено от Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - гр. Варна, че дружеството е регистрирало ЖО, предназначена за оглеждане на ДПЖ (овце), с капацитет от 800 броя ДПЖ. Видно от становище 7/24.10.2017 г. на ОДБХ - гр. Варна, животновъдният обект, отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, като собственикът/ползвателят на ЖО спазва дейности, допринасящи за хуманно отношение към отглежданите животни в ЖО, съгласно Наредба 14/03.02.2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, Наредба 16/03.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, Наредба 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, като е удостоверена налична подова площ и/или дворна площ съгласно изискванията на Наредба 4/08.08.2017 г.,като в документа изрично е посочено, че заявителят спазва законово установените изисквания по мярката и осигурява описаната в становището площ относно 1броя крава над 24 месеца. С оспореното Уведомително писмо изх. 01-033-2600/27 от 23.03.2020 г., дружеството е уведомено, че не е оторизирана субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане/плащане, като административният орган е мотивирал отказа за плащане с извършени административни проверки и установено несъответствие на капацитета, съгласно издаденото удостоверение за регистрация на животновъден обект по реда на чл. 137 от ЗВМД с капацитета и вида на отглежданите животни в него. Разрешението е само за оглеждане на ДПЖ, но не и за ЕПЖ, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при делегиране на правата на изпълнителния директор на ДФЗ - РА,, съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на директорите на областните дирекции на ДФД, в случая на ОДДФЗ - Варна. Оспореният административен акт е издаден в предписаната от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването му, довели й до неправилно прилагане на материалния закон и основание за отмяна на акта по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Съдът е посочил, че в случая неодобрението на жалбоподателя за участие по заявената мярка и подмерки е мотивирано с неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., съгласно която броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се отглеждат заявените за подпомагане животни, трябва да е в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от ЗВМД животновъден обект, както и с неспазване на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., съгласно която изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва изискванията за хуманно отношение към животните. Съдът е приел, че от доказателствата е видно, че не са налице сочените нарушения, тъй като заявлението на жалбоподателя по подмярка 14.2 ДПЖ отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., защото броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, съгласно удостоверението за регистрация на същия по реда на чл. 137 от ЗВМД, има капацитета за оглеждане на 800 броя ДПЖ, а в случая са заявени за подпомагане в сектор ДПЖ са 758 животни. Не е налице и нарушение на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., тъй като изрично в становище на ОДБХ - Варна е посочено, че животновъдният обект отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, спазват се изискванията, допринасящи за хуманно отношение към отглежданите животни, визирани в цитираните нормативни актове, удостоверена е налична подова площ и/или дворна площ във връзка с изискванията на Наредба 4/08.08.2017 г. Посоченото обосновава извод за противоречие на оспорения акт, в тази част с материалния закон, порок налагащ отмяната му. Съдът е посочил, че действително жалбоподателя няма капацитет да участва по подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ, тъй като съгласно удостоверението за регистрация на животновъдния му обект, същият е предназначен за оглеждане на ДПЖ и не е била изпълнена процедурата за регистрация по чл.137 от ЗВМД за брой ЕПЖ за отглеждане в обекта и такава е била извършена едва на 12.12.2019г., на етап много по - късен от извършване на проверката, поради което изводът на административния орган, че за подмярката в сектор ЕПЖ, е допуснато нарушение на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., за поисканото подпомагане за 10 броя ЕПЖ е обоснован. Следвало е да бъде постановен отказ само по отношение на ЕПЖ, за които е установено несъответствие с изискванията на закона. По тези съображения решаващият съд е приел, че оспорения индивидуален административен акт не отговаря на изискванията за законосъобразност и го е отменил, в частта за ДПЖ, съответно е постановил връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Напротив, съдът е съобразил събраните в рамките на административното производство доказателства и изводите му са съответни на установеното със същите. В касационната жалба не е посочено в какво се изразява необосноваността на решението, кои доказателства не са взети предвид или неправилно са тълкувани от съда, в нарушение на правилата на логическото мислене или е налице друго обстоятелство, обосноваващо неправилност на изводите. Противно на твърденията в касационната жалба, безпротиворечиво е установено, че животновъдният обект на жалбоподателя отговаря на всички законови изисквания за отглеждане на ДПЖ, не са налице нарушения на изискванията на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г, което прави необоснован изводът на административният орган, че са налице основания за отказ от плащане за ДПЖ. Заявлението на ответника по касация относно ДПЖ отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., тъй като броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект - 758 броя овце, разплодници и овце и кози майки, отговарят на капацитета на същия, предоставящ възможност за отглеждане на до 800 броя ДПЖ (овце). Правилно съдът е приел, че не е налице нарушение и на изискванията на чл. 28, ал. 1 т. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г. - неспазване на изискванията за хуманно отношение към животните, тъй като също категорично е установено, че ЖО отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, съответно обоснован и съобразен с материалния закон е изводът на съда, че оспорения административен акт е неправилен, поради несъответствие с материалния закон. В този смисъл, следва да бъде отбелязано, че административният орган не е изложил надлежни мотиви по отношение фактическите констатации при издаване на акта и въз основа на какви доказателства са направени те, с оглед данните в обратния смисъл, установени в удостоверението за регистрация на ЖО и становището на ОДБХ. Що се касае до изложеното в УП, че не са спазени минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопанските животни, в разрез с изискванията на Наредба 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, следва да бъде отбелязано, че изписаното в УП не съставлява мотиви, а механично цитиране на законови разпоредби, без да е посочено в какво се изразява неспазване на тези изисквания. Още повече от приетата по делото и неоспорена съдебно - ветеринарно медицинска експертиза, безспорно се налага извода,че не са установени несъответствия във връзка с Наредба 16/03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, Наредба 14/03.02.2006г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на животни и Наредба 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за необоснованост на извода на съда, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая - нарушение на чл. 35 и 36 от АПК. В мотивите си съдът изрично е посочил, че е обоснован от фактическа и правна страна изводът на административния орган за наличие на основание за отказ относно претендираното подпомагане за 10 броя ЕПЖ. Съдът е приел, че за подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ е допуснато нарушение на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4 от 08.08.2017 г., тъй като ЕПЖ са извън обхвата на удостоверението по чл. 137 от ЗВМД за обекта, т. е. са налице посочените в акта основания за отказ да бъде оторизирана субсидия. Именно поради обстоятелството, че жалбоподателят има регистриран ЖО за отглеждане на ДПЖ, в решението си (в диспозитива) съдът е отменил отказа само по отношение ДПЖ и именно в тази част преписката е върната за ново произнасяне. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че при постановяване на решението в обжалваната част не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски за касационната инстанция, предявена от ответника по касация, доказана в размер на 600 лева действително заплатена сума за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 27.03.2021 г. и фактура от 29.03.2021г. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, настоящата съдебна инстанция намира за несъстоятелно, предвид фактическата и правна сложност на делото и реално упражнената от упълномощения адвокат, правна защита и съдействие по делото. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,