Решение № 472 от 3.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5916/2007 г.
ВКСII гражданско отделение03.06.2009 г.докладчик Зоя Атанасова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1484/26.07.2007 г. по гр. дело № 601/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 472 от 3.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5916/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на ищеца С. К. И. срещу решение № 1484/26.07.2007 г. по гр. дело № 601/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на А. районен съд по гр. дело № 412/2005 г., с което е разрешено да бъде издаден паспорт на К. С. И. с майка в. К. П. и баща С. К. И., което разрешение замества съгласието на бащата С. К. И. и разрешава на малолетното дете К да напуска Република България с туристическа или учебна цел, което разрешение замества съгласието на бащата С. К. И. В жалбата са мотивирани доводи за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Според жалбоподателя неправилни са изводите на въззивния съд за основателност на исковата претенция, тъй като установяването в чужбина на малолетното дете К заедно с майката, на която е възложено упражняването на родителските права ще препятства личните отношения с детето.
Ответницата по касация не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.) установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Исковата претенция е с пр.осн.чл. 72 от СК - за постановяване на съдебно решение, заместващо липсващото съгласие на бащата на малолетното дете К да бъде издаден паспорт и съгласие детето да напусне пределите на страната, придружено от майка си - ищцата В с учебна и туристическа цел.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че малолетното дете К е родено от брака между страните по делото, прекратен с влязло в сила на 06.04.2005 г. решение по гр. дело № 140/2004 г. на А. районен съд. Детето е родено на ..**** г. и според съда в негов интерес е да се разрешат исканите действия от ищцата. На последната е възложено упражняването на родителските права и осъществяването им в пълен обем налага местопребиваването на детето да е при майката. Съдът е взел предвид, че ищцата има адекватни родителски качества, както и липсата на данни по делото, че същата се е установила да живее и работи в чужбина-Италия.
Обжалваното решение е правилно.
Съдът е направил извода за основателност на искането по чл. 72 от СК, като е взел предвид всички относими факти, преценени с оглед интересите на детето К. И. Ответницата по касация-ищца е обосновала причина за излизане извън границите на България с учебна и туристическа цел. По делото е установено, че преди прекратяване на брака през 2005 г. и след това ищцата напускала страната многократно за непродължителни периоди от време, за да работи в Италия - през 2005 г. за шест месеца, след това за седем дни, през 2006 г. за един месец, а последното пътуване в чужбина е от месец януари 2007 г.Установено, че и двамата родители са с много добри родителски качества, че отношенията им по повод режима на лични контакти на касатора с детето към момента на постановяване на обжалваното решение са се нормализирали, като че липсват данни майката да е пречела на личните контакти на бащата с детето. Прието е, че ответницата по касация полага грижи по отглеждане и възпитание на малолетното дете. Подсигурила е нормални условия за живот и издръжка на същото. Работи в гр. Д. и живее при родителите си в гр. Б. От събраните по делото не може да се направи извода, че ищцата се е установила да живее и работи постоянно в Италия. От приложените по делото социален доклад, изготвен от Дирекция "Социално подпомагане" гр. Б. е установено, че малолетното дете живее с майката в къщата на родителите й в гр. Б., посещава детска градина, условията за живот в жилището са много добри, че за отглеждането и възпитанието помагат родителите и брата на ищцата, че детето получава много грижи, обич и внимание, майката работи и получава постоянни доходи. От социалния доклад, изготвен от "Дирекция"Социално подпомагане" гр. А. по местожителството на касатора е установено, че последният живее в жилище, собственост на родителите му. За детето е отделена обзаведена стая, условията в жилището са отлични, че детето получава много грижи и внимание за времето, през което престоява при своя баща. Последният работи и получава постоянни доходи. В случая е налице спор между родителите при упражняването на родителските права, тъй като касаторът не е дал съгласие малолетното дете К да напуска страната, както и съгласие да се издаде паспорт на детето. Искът е основателен. След като на ответницата по касация е възложено упражняването на родителските права с влязло в сила съдебно решение то осъществяването им в съответния обем следва да се разрешат исканите действия. Съдът намира с оглед установените факти по делото, че това разрешение е в съответствие с интересите на малолетното дете. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение. Последното е постановено при спазване на материалния закон, на процесуалните правила и следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение