Решение № 2198 от 23.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2023 г.

ВАСШесто отделение23.02.2024 г.докладчик Десислава Стоева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 170 от 27.04.2023 г., постановено по адм. дело 113/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт с адрес: гр. София, бул. Александър Стамболийски 62-64, Булстат [номер], да заплати на С. Назифова от [населено място], община Ардино, разноски за касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Кърджали срещу Решение 170 от 27.04.2023 г., постановено по адм. дело 113/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на разноски. В допълнително становище се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът С. Назифова, чрез адвокат Д. Кръпова, в писмен отговор и допълнителна молба оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-08-62 от 20.02.2023 г. на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ Кърджали /съгл.Заповед 1015-08-131/27.09.2022 г./, с което е отхвърлена жалбата на С. Назифова срещу Разпореждане 2113-08-1689#4 от 10.01.2023 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна по делото е установено следното: С. Назифова е подала в ТП на НОИ Кърджали заявление с вх.2113-08-1689 от 16.09.2022 г., с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО. Към заявлението са били приложени удостоверителни документи. С Разпореждане 2113-08-1689#4 от 10.01.2022 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. За да постанови този резултат, пенсионният орган е изложил доводи, че С. Назифова не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали й е зачело осигурителен стаж, както следва: от III-та категория труд - 15 г., 01 м. и 20 дни, от които действителен осигурителен стаж - 14 г., 01 м. и 20 дни, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението 16.09.2022 г, жалбоподателката е имала навършена възраст - [възраст]. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление преценката за правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, като в мотивите към разпореждането е посочено, че в случай, че за 2022 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл. 68, ал. 2 от КСО (36 години и 02 месеца за жените), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 10 месеца за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че за времето от 02.08.1974 г. до 02.08.1975 г., на основание чл. 9, ал. 7 от КСО, е зачетен осигурителен стаж за отглеждане на деца като неработеща майка, с календарна продължителност една година. В мотивите е прието, че периодът на майчинство с обща продължителност от една година, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО. С тези мотиви, от страна на пенсионния орган е прието, че С. Назифова няма 15 години действителен осигурителен стаж, поради което и на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 3 от КСО, е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането, с което е постановен отказът е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Кърджали, който е възприел доводите на пенсионния орган и е отхвърлил жалбата с цитираното Решение 2153-08-62 от 20.02.2023 г., което е предмет на съдебен контрол. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, поради което го е отменил и е върнал преписката на пенсионния орган за издаване на нов акт съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, като е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт, като съдът е тълкувал хипотезата на действителен осигурителен стаж в случаите на ползване на отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО (в относимата редакция, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), понятието действителен стаж , като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, е времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 02.08.1974 г. до 02.08.1975 г., поради което, на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, към това време е действала Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите (ЗП). С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени- майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. При съвременната правна уредба, в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Предвид посочените по-горе разпоредби, административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачете периода, в който С. Назифова е била неработеща майка като действителен осигурителен стаж от трета категория, при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Върховният административен съд нееднократно се е произнасял по сходни правни казуси, включително и такива на ТП на НОИ Кърджали. В тази насока практиката на съда е трайна и непротиворечива. Разпоредбата на §1, т. 12 от ДР на КСО, която съдържа дефиницията на действителен стаж включва в хипотезата си и периодите на майчинството. Такава е била уредбата преди 2000 г., такава е тълкуването и след 2000 г., поради което материалната предпоставка за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО е налице и е следвало да бъде отпусната. С оглед изложеното, като е отменил административния акт и е върнал административната преписка за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. В тази насока, настоящият състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно по следните съображения: С направеното възражение се иска съдът да редуцира адвокатското възнаграждение на ответника до предвидения минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението за прекомерност е бланкетно и немотивирано. Освен това, цитираната разпоредба предвижда минимален размер на възнаграждението да е 500 лева, а заплатената сума по представения договор за правна защита и съдействие е точно толкова. Ето защо, на основание §1, т. 6 от ДР на АПК, Националният осигурителен институт следва да заплати на С. Назифова сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,