Решение № 14576 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8203/2019 г.

Решение № 14576 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8203/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на К. А. и С. А., със съдебен адрес в гр. С., за отмяна на влязло в сила решение № 291/09.01.2019 г. по адм. дело № 3236/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 552/30.01.2018 г. по адм. дело № 9800/2017 г. на Административен съд - С. - град на основание чл. 239, т. 5 АПК, като твърдят че К. А. е бил в чужбина и А. А. не е спазила задължението си да го уведомява за получените призовки, а С. А., който е бил непълнолетен не е участвал лично нито пред кмета в процедурата по прекратяване на наемното правоотношение, нито при изземването на имота. Твърдят, че призовките неправилно са връчвани на А. А.. Ответникът по искането за отмяна - кметът на Столична община - район "Л.", чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска отхвърляне на искането за отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по искането - А. А., С. А., В. А., не взимат становище. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия намира искането за допустимо - предявено срещу подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК съдебен акт, от страни по делото, за които той е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1 АПК, а разгледано по същество за неоснователно. Твърденията за неучастие на непълнолетния тогава молител С. А. в административното производство по издаване на заповедта на кмета на СО - район "Л.", оспорена от А. А. пред АССГ не попада в нито една от хипотезите на чл. 239, т. 5 АПК - а именно страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което да не е могла да отстрани. И трите хипотези са свързани със съдебното производство, а оплакванията на молителя - с производството по издаване на административния акт от административния орган. Твърдението, че К. А. е бил в чужбина по време на съдебното производство и А. А. - негова майка, получила призовките за него, на общия им адрес, не го е уведомила, са недоказани. Дори и да бяха доказани, те също не попадат в нито една от хипотезите на чл. 239, т. 5 АПК и в частност в първата хипотеза, за която се изисква допуснато нарушение на процесуалните правила от съда, каквото в случая не е налице. Призовките по делото за двамата молители действително са получавани от А. А. - майка на К. А. и баба на С. А. на общия на тримата адрес, но така осъщественото призоваване е в съответствие с разпоредбите на чл. 137, ал. 1 АПК относно адреса и чл. 46, ал. 2 ГПК относно възможността да се връчи призовка на всеки пълнолетен от домашните или лице, живеещо на адреса. А. А. няма качеството на насрещна страна по делото по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, тъй като видно от процесуалното поведение на двамата молители и Антова, тримата имат общ правен интрес - да бъде отменена оспорената от Антова пред АССГ заповед на кмета на Столична община - район "Л.", поради което приемането на призовките за двамата молители от Антова не е в нарушение на процесуалните правила. Искането следва да бъде отхвърлено поради липса на заявеното отменително основание. С оглед изхода на делото на Столична община, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от молителите. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия