Решение № 4755 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2379/2015 г.

Решение № 4755 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2379/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Неделчо Петков Неделчев, чрез адв. Балджиева като процесуален представител, срещу решение № 2283 от 23.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1727/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед № РД-16-420/21.07.2010 г. на кмета на община Поморие. Касационният жалбоподател претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответниците - кметът на община Поморие, Димитър Тодоров Димитров, Калина Янева Пападопулова-Тенева, Стоян Иванов Николов, Анастасия Кирилова Семкова, Николай Кирилов Семков и Яни Георгиев Пападопулов не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът - Дора Георгиева Богданова, чрез адв. Пенева като процесуален представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за тази инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на касатора Неделчо Петков Неделчев и ответника Димитър Тодоров Димитров срещу заповед № РД-16-420/21.07.2010 г. на кмета на община Поморие, с която на основание § 8, ал. 2, т. 3 и ал. 4 ПР ЗУТ по заявление вх. № 102-Д/19.01.2010 г. на Дора Георгиева Богданова е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация (ПУП - ПР) за УПИ II-1120, 1121, 1122, 1123 в кв. 79 по плана на гр. Поморие, предвиждащ отделяне на имот № 1121 в самостоятелен УПИ, като от УПИ II се образува нов УПИ XIII-1121 с площ 188 кв. м., отреден за имот пл. № 1121. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на § 8, ал. 4 ПР ЗУТ, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила по одобряване на оспорения план и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ. Обосновал е извод за наличие на основанието по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, тъй като производството е инициирано от съсобственик в УПИ II-1120, 1121, 1122, 1123 за нанасяне на вътрешните имотни граници на имот пл. № 1121 поради това, че регулацията по плана от 1988 г. не е приложена и отчуждителното му действие е прекратено по реда на § 8, ал. 1 ПР ЗУТ. Обсъдени са всички относими за изясняване на спора доказателства, вкл. и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, в което изрично се сочи, че действащият към момента на издаване на оспорената заповед дворищнорегулационен план не е приложен с изравняване частите в съсобствения УПИ II-1120, 1121, 1122, 1123 в срока по § 6, ал. 2 ПР ЗУТ, а изменението с оспорената заповед изцяло отговаря на имотните граници, като вътрешните регулационни линии между УПИ XIII-1121 и УПИ II-1120, 1122, 1123 са проведени по съществуващите имотни граници на ПИ 1121, заснети и нанесени в кадастралния план. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че одобреният със заповедта проект за изменение на ПУП е в съответствие с материалноправната норма на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба при прекратяване на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, собствениците на поземлени имоти могат да поискат поставянето на вътрешната регулационна линия по съществуващата имотна граница. Съществуваща по смисъла на нормата е границата на имота по кадастъра. Специалното основание на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ е за промяна само на вътрешните регулационни линии. Безспорно е установено, че с действащия към момента на издаване на оспорената заповед кадастрален, застроителен и регулационен план, одобрен със заповед № РД-16-487/5.12.1988 г., е отреден общ УПИ II-1120, 1121, 1122, 1123 и по делото липсват доказателства за проведени процедури за изравняване на частите на съсобствениците след обединяване на имотите в съсобствен парцел. Следователно действащият дворищнорегулационен план не е приложен по реда и в срока по § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ, поради което отчуждителното действие на плана е прекратено по силата на § 8, ал. 1, съставляващо основание за изменението му по ал. 4 във връзка с § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, каквото е и правното основание за издаване на оспорената заповед. Съгласно константната съдебна практика това основание за промяна на плана е самостоятелно извън изброените случаи в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и за него не са приложими разпоредбите, регламентиращи предвидената в раздел III от глава седма на ЗУТ процедура. В случая заявлението до административния орган е подадено с искане да се допусне изменение на регулацията, като същата се проведе по имотните граници преди 1989 г. и оспорената заповед на кмета на община Поморие е издадена именно по това искане с посоченото правно основание. Затова при проверка на законосъобразността й по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК съдът правилно е изследвал наличието на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, а не тези по т. 2 на същата разпоредба. Направените в тази насока възражения аргументирано са приети за неоснователни. Хипотезата на изменение на плана по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ не предвижда като изискване за одобряването му съгласието на останалите съсобственици на УПИ. Обосновано съдът е приел, че е достатъчно да има заявление само от собственика на единия имот, а такова в случая е налице, за да се одобри исканото изменение при наличие на законовите предпоставки за това. Доводите за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение, изразяващи се в несъобразяване с обстоятелството, че протокол № 9/7.04.2010 г. е с невярно съдържание, са неоснователни. Правните изводи на съда не са основани на оспорения по реда на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК протокол № 9/7.04.2010 г. на ОЕСУТ при община Поморие. Представеният от заявителката в административното производство протокол № 5/3.02.2010 г. на ОЕСУТ не е оспорен по предвидения ред противно на твърденията на касатора. Правилно същият е съобразен от съда при формиране на фактическите констатации и заключението му за липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователен е и доводът за несъобразяване с изискванията по чл. 19 ЗУТ, тъй като тази норма е неприложима в хипотезата на изменение на регулационния план по § 8, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора претенцията за присъждане на разноски при своевременно заявено искане от процесуалния представител на ответника Дора Георгиева Богданова е основателна, поради което касаторът Неделчо Петков Неделчев следва да бъде осъден да й заплати сума в размер на 600 лева, съставляваща адвокатски хонорар съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Искането за присъждане на пътни разноски е неоснователно. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение