Решение № 9650 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2014 г.
ВАСVII отделение09.07.2014 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 54 от 09.01.2014 г. по адм. д. № 2710/2013 г. на Административен съд Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9650 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Образувано е по жалба на "Саша -2 " ООД срещу решение № 54 от 09.01.2014 г. по адм. д. № 2710/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против акт за установяване на публично общинско вземане № 1 от 15.05.2013 г., издаден от управител на дейност "Пазари и тържища" при Община Асеновград, в качеството на орган по приходите, определен със Заповед № А-428 от 01.03.2013 г. на кмета на Община Асеновград, потвърден с Решение № 1 от 24.07.2013 г. на Кмета на Община Асеновград. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че актът за установяване на общинско вземане не е мотивиран, тъй като разпоредбата на чл. 72 от ЗМДТ, посочена като основание за издаване на акта предвижда шест хипотези, като в оспорения акт не е посочена една от тези хипотези. Счита, че актът е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като жалбоподателят не е ползвал обект № 50-51 с площ 19,52 кв. м, подплощадно пространство в центъра на Асеновград за посочения в акта период 01.10.2011 г. до 31.12.2012 г., тъй като с Община Асеновград няма договорни правоотношения за ползване на общински обект и задължение за престиране на парични суми, в т. ч. такси. Представената по делото фактура от 20.04.2012 г. е за платено задължение за месец септември 2011 г. като до този месец дружеството е ползвало стилажи и рафтове, предоставени от общината. Твърди се, че неправилно е прието, че дружеството е продължавало да ползва процесния обект. Завява се, че не са представени от страна на общината издадени фактури на търговското дружество за претендирания период от. 01.10.2011 г. до 31.12.2012 г. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за порцесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за установено, че до датата на издаване на АУПОВ "САША -2" ООД не е внесло вноски за погасяване на дължимите суми за такса за ползване на обект в "Търговски център с многофункционално предназначение - подплощадно пространство в центъра на Асеновград - тип "Покрит пазар" № 50+51, с площ 19,52 кв. м. за периода от 01.10.2011 г. до 31.12.2012 г. и цена на услуга за почистване за 2012 г. По делото е приета фактура № 5000004712 от 20.04.2012 г. за платена такса пазари-500 лв. от "САША-2, че " ООД. В хода на съдебното производство е представена фактура № 5000004712 от 20.04.2012 г. за платена такса пазари-500 лв. от "САША-2, че " ООД, което е прието като доказателство, че търговският обект е ползван от дружеството. Обектът е приет от ООД с приемо - предавателен протокол от 20.09.2005 г., като жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че е подадена молба до Кмета на Община Асеновград за освобождаване на процесния обект, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 3 от Правилника за вътрешния ред на Търговски център - Асеновград, поради което е направен извод, че процесният обект се ползва от ООД. Решението е необосновано. С издадения акт са установени публични общински вземания - такса за ползване на обект в "Търговски център" с многофункционално предназначение - подплощадно пространство в центъра на Асеновград - тип "Покрит пазар" № 50 + 51, с площ 19,52 кв. м. за периода 01.10.2011 г. - 31.12.2012 г. и цена на услугата за почистване за цялата 2012 г., както и съответните лихви за просрочие. Правилно съдът е приел, че актът е мотивиран с посочени конкретни фактически и правни основания за начисляване на таксата и за размера на задълженията. Необосновано е прието, че административният орган е доказал ползването на обекта за процесния период. Установено е, че ползването на търговския обект е предоставено от общината, след подадена от "Саша -2" ООД молба от 20.09.2005 г., като с приемателно-предавателен протокол от комисията, назначена от кмета на общината със заповед № 936/03.09.2005 г., обект № 50 и № 51 е предаден, заедно с движимите вещи в него - маси, стилажи и рафтове. Вярно е, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че е подал молба до кмета на общината за освобождаване на процесния обект, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 3 от Правилника за вътрешния ред на Търговски център Асеновград. Представена е по делото фактура № 5000004712 от 20.04.2012 г., издадена от Пазари, ТПРД - Община Асеновгра на "Саша 2" ООД Асеновград, подписана за дружеството от Сашка Андреева Александрова, за заплащане в брой на сумата 273, 28 лв. - такса пазари, наем 122, 27 лв. и лихва 25,53, вероятно като обект - 50,51/09. Във фактурата не е посочено за кой месец е извършено плащането на посочените суми. За изясняване на правния спор съдът служебно е назначил съдебно счетоводна експертиза за проверка в счетоводството на "Пазари и тържища" при Община Асеновград, какви счетоводни записвания има за процесните обекти, от коя дата са тези счетоводни записвания и какви са за периода от 01. 10.2011 г. до 31.12.2012 г., има ли издадени фактури във връзка с ползването на обектите на "Саша 2" ООД, като последствие експертизата е заличена по искане на жалбоподтеля. Следва да се има предвид, че доказването на тези обстоятелства е в тежест на административния орган, поради което съдът е следвало до възложи внасянето на депозита за назначената екпертиза на ответната страна. Вещото лице следва да установи с оглед счетоводните записвания и за кой месец е извършено плащането по фактура № 5000004712 от 20.04.2012 г., издадена от Пазари, ТПРД - Община Асеновград на "Саша 2" ООД Асеновград, тъй като това не е посочено във фактурата. Тъй като делото не е изяснено от фактическа страна, се налага връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. Следва да се установят факти за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение