Решение № 12397 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13297/2014 г.

Решение № 12397 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13297/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив и от "Краси -Ла" ООД, подадена чрез адв. Св. Хаджиева. Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив обжалва Решение № 1910 от 25.08.2014 г., поставено по адм. дело № 1556/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 161205425/8.02.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 419 от 30.04.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 13418,67 лв. по 4 броя фактури, по доставки на "ВМПД-БГ" ООД за м. 02, м. 03, м. 06 и м. 07/2011 г., както и по фактури с право на данъчен кредит с издател "ВИКТОРИ СПА" ЕООД, както следва: Фактура № 0000000086/20.12.2010 г.; Фактура № 0000000109/29.12.2010 г. и Фактура № 0000000207/21.02.2011 г. Навежда като касационни основания необоснованост и материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. "Краси -Ла" ООД гр. Пловдив, чрез пълномощника си адв. Св. Хаджиева, обжалва решението на административния съд в частта отхвърляща жалбата на дружеството против процесния РА. Касаторът посочва като касационни основания, регламентираните в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Иска се също постановяване на ново решение по съществото на спора, с което изцяло да се отмени РА. Отправя искане за потвърждаване на решението в частта, която е благоприятна за него. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив и за неоснователност на тази подадена от "Краси -Ла" ООД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 161205425/8.02.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 419 от 30.04.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /погрешно посочен от първоинстанционния съд като Ревизионен акт № 241300744/26.04.2013 г., издаден от М. Радева - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 711 от 15.07.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП/, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 22878,89 лв. с прилежаща лихва 3821,39 лв. С решението си първостепенният съд е отменил по жалба на "Краси -Ла" ООД ревизионния акт в частта, с която е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "ВМПД-БГ" ООД и "ВИКТОРИ СПА" ЕООД, В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства - писмени, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая са осъществени облагаеми доставки от "ВМПД-БГ" ООД и "ВИКТОРИ СПА" ЕООД, като липсват реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Шерифов" ЕООД и "Даппер 1995" ЕООД. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив: Съдът е обосновал извод за наличие на реална доставка по фактурите, издадени от "ВМПД-БГ" ООД с предмет - тротоарни плочи, бордюри, труд, транспорт, като е приел, че собствеността върху стоките е прехвърлена по см. на чл. 24, ал. 2 ЗЗД чрез индивидуализиране на същите в самите фактури. Установил е, че стоките са използвани във връзка с изграждане на инфраструктурата около шивашкия цех на "Краси-Ла" ООД. В подкрепа на извода за реално извършване на доставките са и свидетелските показания на Стоян Григоров и Асен Чолаков, както и приложената по делото декларация от съдружника във "ВМПД-БГ" ООД - Петя Йорданова. Относно "ВИКТОРИ СПА" ЕООД - съдът е признал право на данъчен кредит на дружеството за м. 12/2010 г. и м. 03/2011 г. по 3 броя фактури с предмет на доставката стоки - хавлиени кърпи, халати, комплект чаршафи, пердета, покривки за легло, възглавници, стелки за баня, перилни препарати, метални аксесоари, метални дръжки за врати, патрон за брава. Мотивирал е извод за възникнало данъчно събитие въз основа свидетелските показания на св. Григоров, който е разяснил начина на транспортиране на стоките; доказаната последваща реализация на стоките и осчетоводени приходи от продажби на същите. В тази връзка се е позовал и на отговора на вещото лице по т. 6 от ССЕ. Жалбата е основателна. Настоящият касационен състав намира, че административният съд е направил извод за незаконосъобразност на РА в тази част при неправилна интерпретация на доказателствата, от което следва неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. За доказване на реалното изпълнение на доставките на стоки и/или услуги задължение е на получателя, за да може да упражни правомерно правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит да притежава доказателства за изпълнение на доставките. Този, който черпи права от доставката, а в случая това е получателят на стоките и услугите, следва да докаже наличието на всички положителни предпоставки на закона за да извърши законосъобразно приспадане на ДДС - чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В настоящия казус се касае за родово определени вещи - тротоарни плочи, бордюри, хавлиени кърпи, халати, комплект чаршафи, пердета, покривки за легло, възглавници и др., като съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По делото не са представени първични документи, удостоверяващи постигнато съгласие между страните за прехвърляне на собствеността, поради което приложение намира втората хипотеза на цитираната норма, изискваща предаване на стоката. ВАС не споделя извода на съда, че индивидуализирането на стоките е удостоверено с издадените фактури. В тази връзка намира за основателно възражението на касатора, че процесните фактури не са подписани от получателя, а фактура № 5050/30.07.2011 г., издадена от "ВМПД-БГ" ООД не е подписана и от издателя, а във фактура № 5042/30.06.2011 г. не е посочено дори и количеството на закупените от "ВМПД-БГ" ООД тротоарни плочи. Многократно в практиката си ВАС е подчертавал, че само наличието на фактури, счетоводното им отразяване и доказателства за извършено плащане не са достатъчни, за да бъде обоснован извод за реално осъществена доставка на стока/услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Извод в обратния смисъл не може да бъде изведен само въз основа на показанията на свидетелите Чолаков и Григоров. Предвид изложеното, решението е неправилно относно признаването на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ВМПД-БГ" ООД и "ВИКТОРИ СПА" ЕООД и следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Краси -Ла" ООД в тази част на РА. По жалбата на "Краси -Ла" ООД: Касаторът възразява, че по отношение на фактурите, издадени "Шерифов" ЕООД и "Даппер 1995" ЕООД са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да бъде прието за доказано наличието на реално осъществени услуги, а именно транспортна и комисионна с изпълнител "Даппер 1995" ЕООД и "извършване на машинна мазилка, ремонт по договор" от "Шерифов" ЕООД. Жалбата е неоснователна. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Във връзка с отделните доставчици, правилно първостепенният съд е обсъдил действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Към процесните фактури липсват съпътстващи документи, въз основа на които да бъде изведен несъмнен извод за възникнало данъчно събитие. Така например за транспортната услуга фактурирана от "Даппер 1995" ЕООД - липсват пътни листи, товарителници, фактури за закупени горива, командировъчни заповеди на шофьори. По отношение на фактурата на "Даппер 1995" ЕООД с предмет "договор за комисионната услуга" - не са приложени никакви доказателства, въз основа на които да бъде установено кой е изпълнил услугата, в какво се е изразявало съдействието, което е следвало да осигури довереника - липсва договор, приемо-предавателен протокол или друг документ, обективиращ приемането на резултатите от изпълнението на възложената услуга. Единствено данни за процесната услуга се извеждат от обясненията на РЛ /л. 131/, според които комисионната е изплатена за подсигурена работа по текстилно обзавеждане на хотел "Голден Рейнбоу" в Слънчев бряг и "Свети Георги Палас. Относно твърдението за реално изпълнени услуги с предмет - извършване на машинна мазилка, ремонт по договор" от "Шерифов" ЕООД - ВАС не споделя доводите на касатора за неправилно кредитиране на св. показания на Шерифов. За да бъде признато право на данъчен кредит следва да са налице преки доказателства за осъществяване на услугите - договори, приемо-предавателни протоколи, данни за вложени материали и труд. Тези доказателства е възможно да не изхождат от издателите на фактури, които органите по приходите не са намерили при извършваните в съответствие с процесуалния закон насрещни проверки. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. Такива по делото не са ангажирани. Допълнителен аргумент в полза на извода за липса на материалноправните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит на дружеството е и факта, че при издаване на процесните фактури с предмет - "договор за комисионната услуга" и извършване на машинна мазилка, ремонт по договор, не са спазени изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, съгласно който следва да се конкретизира самата услугата по вид, количество и съдържание. В този смисъл и предвид тълкуването дадено в решение на СЕС по дело С-271/12 на ревизираното дружество следва да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит. Позоваването в касационната жалба на практиката на СЕС е неправилно, тъй като в случая данъчно- задълженото лице не е освободено от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки в случая. Сочената от касатора съдебна практика на Съда на Европейския съюз по свързаните дела С-80/11 г. и С-142/11 г., С-324/11, е неотносима за процесния казус, тъй като по него не е установена реалността на доставките. Реалността е от основно значение за признаване на това право, тъй като при недоказаността й, наличието на издаване на данъчни фактури и начисляване на ДДС не е достатъчно за признаването на правото на данъчен кредит. Ето защо, приемайки, че коментираните доставки не са реално осъществени и достигайки до крайния правен извод за установеност на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, административният съд е постановил в тази му част правилно решение. Разноски: При този изход на спора първоначалната жалба на ревизираното лице, както и неговата касационна жалба, се явяват изцяло неоснователни. Ето защо на касатора "Краси - Ла" ООД не се следва заплащане на разноски в производството. От друга страна, в полза на администрацията на приходните органи, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер до максималния по Наредба № 1/9.07.2004 г., който максимален размер, определен според материалния интерес на спора, е 1331 лв., както и 30 лв. - внесен депозит за призоваване на свидетеля Айгюн Шерифов, т. е. общо - 1361 лв. В полза на Д "ОДОП" - Пловдив пред първата инстанция е присъдена сума в размер на 424,49 лв. - разноски по съразмерност и компенсация, поради което понастоящем следва да се присъди разликата от 936,51 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,