Решение № 195 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5259/2011 г.

Решение № 195 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5259/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Директорът на ДОУИ - София моли да бъде отменено решение № 929/28.02.2011 г. по адм. д. № 7107/2009 г. на АССГ, с което е отменен РА № 140900102/21.07.2009 г. на ТД на НАП - Перник като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "А. П. Ц." ЕООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила или делото да бъде върнато за ново разглеждане, ако се установят съществени процесуални нарушения, или делото да бъде спряно до решаване на дела С-80/2011 г. и С-285/2011 г. на СЕС с предмет преюдициални въпроси, имащи значение за процесния спор. Моли да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 140900102/21.07.2009 г. на ТД на НАП - Перник в частта, с която за м. 10 и 11.2008 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 66 153,83 лв. и са определени лихви. РА е изменен при обжалването по административен ред частично като е намален определеният за внасяне ДДС за двата периода. Изменението касае непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по 17 бр. фактури на "Стилнет РМ" ЕООД в размер 29 296,62 лв. за м. 10.2008 г. и в размер 34 903,02 лв. за м. 11.2008 г. на основание чл. 6 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, по които се спори в съдебното производство. В мотивите си съдът е преразказал констатациите в РА и е приел, че доставките са осъществени, тъй като получателят имал кадрови потенциал за това. Изводът е необоснован. В РА е констатирано, както сам е преразказал съда, че един работник има назначен при доставчика, а не при получателя по доставките на стоки и събраните доказателства за кадровия потенциал на получателя не изясняват спора за осъществяване на доставките от доствчика. Необоснован е изводът на съда, че извършеният износ на стоки от вида на фактурираните доказва от ревизираното лице, че стоките са получени от доставчика, след като по делото са приложени фактури за доставка на стоки от същия вид и от друга фирма през м. 8.2008 г. Съдът не е обсъдил доводите на касатора, че не е доказано предаване на стоките, които са родово определени вещи и за преминаване на собствеността върху тях от доставчика в патримониума на получателя следва да е извършена индивидуализиране чрез предаване на стоките по чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В ревизионната преписка към фактурите не са представени приемо-предавателни протоколи. Последните са представени едва в съдебната фаза на процеса и възражението на касатора, че не е доказано да са съществували на посочените в тях дати на съставяне е основателно. Съдът не е изложил съображения за противоречията между декларациите на управителя на "А. П. Ц." ЕООД на л. 53 от том 2 от преписката, че транспорта на стоките е извършен с транспорт на доставчика и за негова сметка, и декларацията от управителя на доставчика, че транспорта е за сметка на получателя на л. 216 от делото, както и представените в съдебното производство пътни листи и декларация от шофьор на "А. П. Ц." ЕООД с обратно твърдение, че транспорта е извършен от получателя. При тези противоречия в декларациите на управителите на страните по доставките обоснован е изводът в РА, че не е доказано транспортиране на фактурираните стоки. Възражението на касатора за достоверността на датите в представените в съдебната фаза пътни листи е основателно. След като представените едва в съдебната фаза доказателства за приемо-предаване на стоките и за транспорт на същите не са годни да установят отразените в тях факти неправилен е изводът на съда, че е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури. Във фактурите не е посочено, че е получена стоката, поради което подписът за получател не е достатъчен, за да се приеме, че фактурираните стоки са получени от купувачът. Съдът като е отменил РА е постановил незаконосъобразно съдебно решение. Неоснователно е искането за спиране на производството по делото до решаване на дела С-80/11 и С-285/11 на СЕС, тъй като поставените в тях преюдициални въпроси касаят събирането на доказателства и доказателствените средства за установяване на факта осъществена ли е доставката. Правото на ЕС не съдържа уредба за процесуалните правила, по които съдилищата на страните членки да установяване на релевантните за процесуалния спор факти. В областта на административнопроцесуалното право страните членки са свободни да определят допустимите и относими доказателства и доказателствени средства за установяване на спорни по делото факти. В решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02 СЕО приема, че правото на приспадане следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: стоките да са били доставени или услугите - извършени и данъчно задълженото лице да притежава фактура или документ, служещ за фактура по критериите на съответната държава. С цитираното решение изрично е прието, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактура доставката на стоки или услуги трябва да е осъществена. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено отхвърляне на жалбата против РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 1773,08 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,