Решение № 50169 от 23.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1704/2022 г.

Решение № 50169 от 23.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1704/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на "Паркеджи 10" ЕАД /в ликвидация/, гр. София за отмяна на решение № 220 от 10.03.2022 г. по т. д. № 2336/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав, с което "Паркеджи 10" ЕАД е прекратено на основание чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ вр. § 13, ал. 3 ПЗР на ТЗ по иск на прокурора. В молбата се твърди, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решението, тъй като ответното по иска дружество е било лишено от възможност за участие в делото вследствие нарушения на правилото на чл. 50, ал. 2 ГПК при връчване на препис от исковата молба с приложенията за подаване на отговор и на призовката за участие в откритото съдебно заседание по делото. Молителят излага, че съдът неправилно е разпоредил върнатото в цялост съобщение от 26.11.2021 г. да се приложи към делото като редовно връчено при приложение на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, доколкото са кредитирани сведения на връчителя, несъответстващи на изискванията към дължимата от него проверка на адреса на връчването с оглед непосочване на наименованието на "счетоводната къща", намерена на адреса, и на пълното име и други данни за идентификация на счетоводителя от ненаименованата къща, който е дал сведение за напускане на адреса от молителя. Освен това твърди, че не е извършена обстойна проверка дали в сградата няма други помещения, в които да се намери лице – представител на молителя или в работни отношения с него, което е можело да приеме съобщението. Сочи, че при извършена такава проверка връчителят е могъл да открие лице, което да приеме съобщението за молителя, предвид обстоятелствата, че между него и "Пи Ем К. Консулт" ЕООД е бил сключен безсрочен договор от 8.12.2016 г. за предоставяне на финансово-счетоводни услуги, като във връзка с него регистрираният адрес на управление на молителя е съвпадал с този на "Пи Ем К. Консулт" ЕООД, на същия е получавана кореспонденцията на "Паркеджи 10" ЕАД и след извършена промяна в адреса на управление на "Пи Ем К. Консулт" ЕООД /от ап. 1 на ап. 2 на [улица], вх. А, ет. 1 било възможно счетоводителите, обслужващи молителя, да се намират в ап. 2 или на ет. 5 от сградата, което връчителят пропуснал да провери. В молбата за отмяна се твърди, че по отношение на призовката от 10.01.2022 г. за откритото съдебно заседание по делото и постановеното по делото решение въобще не били правени опити за връчването им. Представителят на Върховна касационна прокуратура прокурор С. оспорва молбата за отмяна и изразява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, след като прецени изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от деня на узнаване на решението - молбата е подадена 30.06.2022 г., заявеният от молителя момент на узнаване за решението, чиято отмяна се иска, е датата на оповестяването му в ТРРЮЛНЦ, като данните са, че обявяването в регистъра е извършено на 31.03.2022 г. Исковото производство е било образувано по предявен от Прокуратурата на Република България срещу "Паркеджи 10" ЕАД иск с правно основание чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ вр. § 13, ал. 3 ПЗР на ТЗ /ДВ, бр. 88/2018 г. /. Препис от исковата молба и приложенията са изпратени до ответника по иска "Паркеджи 10" ЕАД на адрес гр. София, ж. к. Г. М., [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1, съвпадащ с вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на дружеството, за който при служебна справка се установява, че не е бил променян. Връчителят е удостоверил на 7.12.2021 г., че е посетил адреса, като на същия няма фирмени знаци, офис и служители на търговското дружество – адресат; на адреса се намира счетоводна къща, като по сведения на счетоводителя А. Д. търсеното дружество е напуснало адреса преди две години. Въз основа на това удостоверяване Софийски градски съд е приложил нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК и е приел, че съобщението е връчено редовно. На основание чл. 50, ал. 2 ГПК към делото са приложени призовката за откритото съдебно заседание по делото, проведено на 4.03.2022 г., и съобщението за постановеното решение до ответното дружество. При приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК СГС е приел, че ответникът е надлежно призован за откритото заседание по делото и уведомен за решението, което е влязло в сила на 30.03.2021 г. Видно от представения в настоящото производство договор от 8.12.2016 г., сключен между "Паркеджи 10" ЕАД като възложител и "Пи Ем К. Консулт" ООД като изпълнител, страните по договора са постигнали съгласие изпълнителят да осъществява финансово-счетоводно обслужване на възложителя и други дейности срещу възнаграждение. В договора са посочени адреси на дружествата за осъществяване на кореспонденция по договора, които съвпадат – [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1. При извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 14.02.2018 г. в ТРРЮЛНЦ е вписана промяна в адреса на управление на "Пи Ем К. Консулт" ООД от [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1 на [улица], вх. А, ет. 1, ап. 2 При така установените факти и обстоятелства настоящият състав намира молбата за отмяна за неоснователна по следните съображения. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страна, лишило я от възможност да участва в делото, или невъзможност страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да отстрани. С оглед установеното от фактическа страна твърденията на молителя за допуснати нарушения на правилото на чл. 50, ал. 2 ГПК от Софийски градски съд, довели до лишаването му от възможност да участва в делото, са неоснователни. Фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК предвижда, че ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Съгласно последователната практика на ВКС, намерила израз в решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г., IV г. о., решение № 279 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г., III г. о., определение № 706 от 21.10.2013 г. по ч. т. д. № 3595/2013 г., I т. о. и др., за да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши обстойна проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога, като събраните сведения следва да отрази в разписката към съобщението, наред с констатациите, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено. Видно от удостоверяването в разписката за връчване на съобщението, към което са били приложени исковата молба и приложенията, по т. д. № 2336/2021 г. на СГС до "Паркеджи 10" ЕАД, връчителят е посетил вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на дружеството на 7.12.2021 г., установил е, че на адреса няма табели с фирмата на търговеца, както и негов офис и служители, като е отбелязал, че по сведения на служител на счетоводната къща, намираща се на адреса, дружеството е напуснало адреса преди две години. С оглед така удостовереното от връчителя следва да се приеме, че са били налице предпоставките за приложение на законовата фикция на чл. 50, ал. 2 ГПК, в какъвто смисъл е и изводът на СГС. Връчителят е направил опит за връчване на съобщението ведно със съдебните книжа на вписания в търговския регистър адрес на управление на търговското дружество, като е отразил в разписката за връчване на съобщението установеното от него и информацията с източник счетоводител, работещ в счетоводната къща на адреса, че ответникът е напуснал този адрес преди две години. Удостоверяването от съдебния служител съответства на изяснените изисквания за приложение на процесуалното правило на чл. 50, ал. 2 ГПК, включително досежно индивидуализацията на лицето източник на информация, че ответното дружество е напуснало адреса. Предвид мястото на връчване, съвпадащо с вписания в регистъра адрес на управление на търговеца / [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1/, и удостовереното от връчителя за последния не е съществувало задължение да провери дали в други апартаменти в сградата не се намира лице - представител на молителя или лице в работни отношения с него, което е можело да приеме съобщението. Направеното по описания начин удостоверяване от страна на съдебния служител по призоваването е официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила обвързва съда и не може да се приеме за опровергана със събраните по делото писмени доказателства. Представеният по делото договор от 8.12.2016 г. установява, че молителят е възложил финансово-счетоводното си обслужване на търговско дружество, чийто вписан в търговския регистър адрес на управление съвпада с този на молителя, а именно на "Пи Ем К. Консулт" ЕООД. Тези обстоятелства не изключват предпоставките за приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК, доколкото не опровергават данните за неизползването на адреса като канцелария на молителя търговец по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК към момента на връчване на съобщението. Освен това, не са ангажирани и доказателства, че на адреса се е получавала кореспонденцията на молителя и това получаване е осъществявано от служител на "Пи Ем К. Консулт" ЕООД. След като е осъществено връчването на търговеца по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, всички съобщения и призовки до него се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени, включително и за откритото съдебно заседание по делото, проведено на 4.03.2021 г. В този смисъл са неоснователни и останалите доводи на молителя за нарушения на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК от страна на Софийски градски съд. По изложените съображения настоящият състав намира, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, с което молителят да е бил лишен от възможността да участва в делото, поради което не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Следователно молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "Паркеджи 10" ЕАД /в ликвидация/, [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 220 от 10.03.2022 г. по т. д. № 2336/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав. Решението не подлежи на обжалване.