Решение № 6251 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2016 г.

Решение № 6251 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 257 от АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците, подадена чрез юрк. Петровска, срещу Решение № 444/25.01.2016 г. по адм. д. № 11690/2015 г. по описа на Административен съд С. - град - 44-ти състав, в частта му, в която е осъден председателят на ДАБ да настани Р. Р., гражданин на Афганистан до навършване на пълнолетие в семейство на роднини или при близки ако има такива на територията на Р. Б. или при приемно семейство или да получи социална услуга - резидентен тип, или в специализирана институция при условията и по реда на Закона за закрила на детето или на друго място за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица и на основание чл. 29, ал. 9 от ЗУБ. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, в оспорената част, е неправилно поради нарушение на материално-правни норми, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че чужденецът самоволно е напуснал регистрационно-приемателния център, където бил настанен и е в неизвестност, поради което няма как да се предприемат действия по настаняването му на друго място. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител, са постъпили писмени бележки, по съществото на спора, като моли да се отмени решението на АССГ, в отменителната му част. Ответникът - Р. Р. не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционния съд е бил сезиран с искане от Р. Р., гражданин на Афганистан, като непридружен непълнолетен, търсещ закрила в Р. Б., на основание чл. 257, ал. 1 от АПК, да се осъди председателят на ДАБ да го настани в обособена стая при специални условия за малолетни и непълнолетни, съобразно чл. 29, ал. 9 от ЗУБ, както и да се осъди председателя на ДАБ да му осигури подслон и храна, и социално подпомагане по реда и размера, определени за български граждани, съобразно чл. 29, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУБ. Съдът е приел, че Р. Р. е бил регистриран по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗУБ (всъщност е чл. 61, ал. 2) и настанен в РПЦ-С., но като непридружен непълнолетен не е бил настанен до навършване на пълнолетие в специално място за настаняване, поради което е осъдил председателят на ДАБ да настани чужденеца съобразно изискването на чл. чл. 29, ал. 9 (сега ал. 10) от ЗУБ, като е отхвърлил искането в останалата му част. За да постанови решението, в обжалваната част, първоинстанционният съд е посочил, че след като с определението за насрочване на делото е разпределил доказателствената тежест, ответника не е доказал да е изпълнил задължението си произтичащо от закона, да настани непридружения непълнолетен при специални условия за малолетни и непълнолетни. По тези съображения, е осъдил ответника да настани чужденеца до навършване на пълнолетие в семейство на роднини или при близки ако има такива на територията на Р. Б. или при приемно семейство или да получи социална услуга - резидентен тип, или в специализирана институция при условията и по реда на Закона за закрила на детето или на друго място за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица. В останалата част, съдебното решението, като необжалвано, е влязло в сила. Настоящата инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението в обжалваната част, е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Необосновани са изводите на АССГ за това, че са налице материалните предпоставки за уважаване искането на Р. Р., в което чужденеца е посочил, че е непридружен непълнолетен. Видно от приложения по делото регистрационен лист, попълнен при регистрацията на молбата за закрила на чужденеца, в него изрично е посочена дата на раждане - 03.11.1996 г. Към датата на регистрация на чужденеца, което е станало на 03. 11. 2015 г., Р. Р. е имал навършени точно 19 години, поради което същия не е непълнолетен. Съгласно чл. 2 от Закона за лицата и семейството, с навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. След като, към датата на регистрацията - 03.11.2015 г., чужденецът е имал навършени 19 години, то искането му подадено в АССГ на 25.11.2015 г. да се осъди председателят на ДАБ да го настани до навършване на пълнолетие в специално място за непълнолетни, е изцяло неоснователно. По делото няма доказателства, че са възникнали съмнения относно действителната възраст на чужденеца, с оглед назначаване на експертиза по реда на чл. 61, ал. 3 от ЗУБ, тъй като същата е отразена в регистрационната карта, така както е заявена от молителя. При това положение спрямо чужденеца не са приложими специалните разпоредби, касаещи малолетните и непълнолетните, тъй като същия е бил пълнолетен към датата на подавана на искането. Предвид изложеното, първоинстанционно съдебно решение, следва да се отмени в оспорената част, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,