Решение № 9091 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7559/2022 г.

Решение № 9091 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7559/2022 г., IV о., докладчик председателят Румяна Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуалния представител срещу решение № 313 от 26.04.2022 г., постановено по адм. дело № 848 по описа за 2021 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменено изцяло решение № 13/04/1//0.0.2906/3/04/01 от 25.06.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано изплащане на финансова помощ, заявена със заявка за плащане № 13/04/1/0.0.2906/3/01 по договор № 13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017 г. на Д. М. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба в няколко насоки – регистрацията на лицето като земеделски производител, наличието на точен брой угоени животни в стопанството, дали е и имало в района заболяването "Африканска чума" и в животновъдния обект, за което да е уведомен Българската агенция по безопасност на храните. Твърди се, че не са налични доказателства относно форсмажорни обстоятелства или непреодолима сила, които да са препятствали отглеждането на добитъка, както и липсват такива доказателства за функционирането на активите, въпреки, че инвестицията е въведена в експлоатация през 2020 г. месец януари и удостоверението за регистрация на животновъдния обект е издадено след този период – м. март 2020 г. Претендира отмяна на съдебното решение като се постанови решение по същество и се отхвърли жалбата на лицето. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се правил принципно възражение по адвокатското възнаграждение. Ответната страна – Д. М. от гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна, счита решението на първата инстанция за правилно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба като се възприемат всички оплаквания, направени в касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция и било решение № 13/04/1//0.0.2906/3/04/01 от 25.06.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано изплащане на финансова помощ, заявена със заявка за плащане № 13/04/1/0.0.2906/3/01 по договор № 13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017 г. на Д. М.. Съдът е приел, че е налице незаконосъобразност на административния акт и го е отменил. В съдебното решение е описана фактическата обстановка и е направен извод за липса на надлежни и конкретни мотиви за издаване на процесното решение. Липсвали мотиви защо била наложен 100% отказ по подадената заявка. Прието е, че не можело лицето да търпи негативи при свое законосъобразно поведение. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – касационно основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По делото не е налице спор за правото, налице е спор по фактите, който съдът не е изяснил. Съдът при постановяване на съдебния акт не е отговорил на трите основни спорни фактически въпроса – това са следните визирани съвсем конкретно спорни момента в административния акт – дали лицето е поддържало регистрацията си като земеделски производител всяка година от сключване на договора през 2017 г. – съответно 2018 и 2019 г., и към момента на заявката през 2020 г. също не е била налице регистрация; - дали е имало при проверката посочения брой животни и дали е са били налице обстоятелства, свързани с конкретната зона и конкретния обект имащи отношения със заболяването "Африканска чума". Без да се спори по отношение хигиената и задължителните указания на Българската агенция по безопасност на храните, свързани с общото ръководство на определен земеделски сектор в условията на епидемия. Изложението в съдебното решение проследява събраните факти, но не дава отговор на поставените въпроси. Оплакванията в тази насока в касационната жалба са основателни. Съдът е бил длъжен да изясни фактическата обстановка. Няма отговор на поставените въпроси – изпълнено ли е фактическото задължение от страна на жалбоподателката да поддържа регистрация като земеделски производител, имало ли е в точно посочения период на проверка животни във фермата като изпълнение на сключения през 2017 г. договор между лицето и Държавен фонд "Земеделие". Съдът е посочил изготвено заключение на вещо лице, но същото не изнася категорични данни, нито дава конкретни отговори на въпросите, нито може да даде такива. Съдът е следвало да направи преценки на събраните доказателства като изрично посочи на кои дава превес и защо. Нещо което не е направено. Следвало като отговори на поставените за разрешаване фактически въпроси, тогава да направи преценка кои нарушения – на договора и съответно на закона са налице и едва тогава да прави изводи относно преценката на административния орган за 100% отказ от заплащане или друг процент в съответствие в нарушенията. Съдът не е направил фактически установявания като посочи на кои доказателства и защо дава превес. Издаденият административен акт – решението за отказ по заявка за плащане е с посочени конкретни фактически нарушения, които следва да бъдат разгледани, обсъдени и приети или не за установени. Липсата на категорично приети фактически основания и забраната по чл. 220 от АПК за установяване на такива в касационната инстанция не дават възможност да бъде направена съответна касационна проверка и съответно изводи. Решението следва да бъде отменено и да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд при спазване на дадените в настоящето решение указания. Преценката на разноските следва да бъде направени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение