Решение № 7167 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14744/2009 г.

Решение № 7167 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14744/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) - Плевен против решение № 559 от 14.10.2009 г. по адм. дело № 510/2009 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена заповед № РД- 12 -390/19.05.2009 г. на същия административен орган, с която на Сергей Георгиев Шарбански е разпоредено да спре отглеждането на 30 бр. крави в регулацията на с. Ставревци, считано от 19.05.2009 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена от компетентния административния орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила и на основанията, предвидени в закона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът Сергей Шарбански оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Плевен е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспорената заповед на директора на РИОКОЗ - Плевен е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният акт е издаден на основание чл. 38, ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) - текст, който предвижда, че директорът на РИОКОЗ, съответно директорът на НЦРРЗ, в срок до 48 часа от спирането на обекта издава заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност. Следователно според цитираната разпоредба предпоставка за постановяване на заповедта е наличие на предписание от здравните инспектори за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност, издадено съгласно изискванията на чл. 38, ал. 3 от ЗЗ - при непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на отравяния. В случая съвсем аргументирано съдът приема, че цитираните изисквания не са изпълнени - предписание за спиране на дейността поради изброените по - горе причини не е издадено от здравните инспектори. Представеното такова от 28.08.2008 г. не може да обоснове постановяването на административния акт, тъй като предхожда същия с повече от 8 месеца (законът изисква заповедта да се издаде до 48 часа след предписанието) и освен това за неизпълнение на задълженията, предвидени в предписанието, адресатът на същото е санкциониран с налагане на административно наказание глоба (акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление № ЗН -04-473/17.12.2008 г.). Проверката, извършена в обекта на 25.03.2009 г. също не установява изпълнение на законовото изискване за постановяване на процесния акт, тъй като предписание съгласно нормата на чл. 38, ал. 3 от ЗЗ не е издадено. Дори да се приеме, че заповедта е постановена на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗ, то процедурните изискванията отново са нарушени. Съгласно цитирания текст при неизпълнение на задължителните предписания в определения срок директорът на РИОКОЗ, съответно директорът на НЦРРЗ, издава заповед за спиране експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на нарушенията. В случая, както вече се посочи, при извършената проверка задължителни предписания на Шарбански не са дадени, нито е посочен срок за изпълнение, т. е. заповедта е издадена в нарушение на процедурните условия. Правилно е и заключението на съдебния състав, че цитираните нарушения са довели до нарушение на материалния закон. Оспорената заповед е издадена без да са налице предвидените в закона предпоставки за това, а именно неизпълнено предписание на здравните инспектори за отстраняване на допуснати нарушения на здравните изисквания (ако се приеме, че заповедта е издадена по чл. 38, ал. 2 от ЗЗ) или предписание за спиране на дейността при непосредствена опасност за живота и здравето на хората или за възникване на отравяния съгласно нормата на чл. 38, ал. 4 от ЗЗ. Позоваването на нормата на чл. 32, ал. 3 от ЗЗ в касационната жалба също не може да обоснове издаването на процесната заповед. Цитираната разпоредба регламентира общите правомощия на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве по наблюдение, анализ и оценка на факторите на жизнената среда, но не е основание за прилагане на принудителна административна мярка. Последната е насочена към ограничаване на определени права или дейност, поради което следва да се прилага само при наличие на точно изброените в закона предпоставки и след спазване на съответната процедура - условия, които, както вече се посочи не са осъществени. Представените с касационната жалба акт за установяване на административно нарушение от 13.05.2009 г. и наказателно постановление от 23.06.2009 г., с което на Шарбански е наложена глоба за нарушение на чл. 44 от ЗЗ не следва да бъдат обсъждани в касационното производство с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК. За пълнота обаче съдът намира за уместно да посочи, че тези доказателства са ирелевантни, тъй като не установяват изпълнение на предпоставките, предвидени в чл. 38, ал. 2 или ал. 4 от ЗЗ за издаване на заповедта. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд - Плевен е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство, съдът намира, че Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве- Плевен следва да заплати на ответника по касация Сергей Шарбански сумата 100. 00 лв. разноски по делото за тази инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, ПР. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,