Решение № 259 от 8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 299/2012 г.

Решение № 259 от 8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 299/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 392 от 3.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1566 от 13.12.2011 г. по в. гр. дело № 1393/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1938 от 4.05.2011 г. по гр. дело № 1706/2005 г. на Варненския районен съд, 10-ти състав за отхвърляне на предявения от А. Т. Щ. срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху реална част с площ ... кв. м, защрихована в зелено на скицата на л. 197, от ПИ с идентификатор ..., целият с площ ... кв. м, находящ се в [населено място], м. Ф. дере и К. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касация [фирма], [населено място] и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като трето лице помагач, са на становище, че жалбата е неоснователна. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да се отговори на следните въпроси: самостоятелен способ за придобиване на собственост ли е реституцията по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и налице ли е активната материалноправна легитимация, ако ищецът не се е позовал изрично на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, а е заявил наследствено правоприемство и липса на валидно отчуждаване на наследения имот? Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: В. съд е приел, че в полза на Н. К. П. /починала на 31.12.1993 г., наследодателка на ищцата - сега касатор/ е била извършена замяна на притежавана от нея земеделска земя с такава от Държавния поземлен фонд. Прието е, че с факта на извършената от Н. П. с нотариален акт № .., т ..., нот. дело № ../.. г. разпоредителна сделка със спорния имот съгласно чл. 18з, ал. 3, предл. второ ППЗСПЗЗ е било запазено действието на извършената замяна. Според въззивния съд, след продажбата от 31.07.1959 г. Н. П. е останала собственик на ... кв. м от тогавашния имот, идентичен с претендираната реална част от ПИ с идентификатор ... по КК на [населено място]. Относно частта от имот № ... по КП от 1968 г. с площ ... кв. м е прието, че е била отчуждена през 1982 г. за водопроводна мрежа, което мероприятие било изпълнено, поради което било отказано възстановяване на собствеността с влязло в сила решение № 1946 от 6.05.1993 г. на кмета на [община], /отхвърлена е и жалбата на Е. Д. и Т. Д., като наследници на Н. П. против постановения отказ/. По отношение на останалата част от имот пл. № ... по КП от 1968 г. с площ ... кв. м, защрихована със зелен цвят на скицата на л. 197 от първоинстанционното дело, въззивният съд е приел, че след като липсва надлежно отчуждаване съобразно разпоредбите на З. (отм.), но няма спор, че [фирма] държи имота за държавата, същият имот е бил отнет без законово основание или е бил отчужден не по установения законов ред от държавата още към 1986 г. Според въззивния съд, в случая биха били изпълнени първите две условия за възстановяване на собствеността по закон на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, но липсва позоваване на реституция по ЗВСОНИ като самостоятелен придобивен способ за собственост на частта от имота, защрихована в зелено на скицата на л. 197 от първоинстанционното дело. По въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на II г. о. приема следното: Съгласно чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен от закона. Принцип на гражданското законодателство е придобиване на вещни права да става въз основа на обективирано волеизявление за това. Този принцип намира проявление и при реституция на недвижими имоти, отчуждени по благоустройствени закони - З., З., З., ЗДИ и ЗС, при която смесеният фактически състав на възстановяването на собствеността съгласно чл. 1 З. по З...., включва и изрично искане от бившия собственик или от неговите наследници в съответния преклузивен срок както и позитивно решение на оторизирания административен орган, респ. съдебно решение за отмяна на постановен отказ. Като към тези две условия се прибави и задължението на бившия собственик да върне полученото при отчуждаването обезщетение /чл. 6 З. по З....,/, очевидно е, че е налице самостоятелен способ за придобиване на собствеността върху надлежно одържавен по благоустройствените закони недвижим имот. За разлика от реституцията по З. по З...., по смисъла на чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ възстановяването на собствеността настъпва по право - по силата на закона при наличие на визираните в него условия - чл. 2, ал. 3, без да е необходим допълнителен административен или съдебен акт, като съгласно този текст моментът на реституцията се свързва с този на влизане в сила на реституционния закон - 25.02.1992 г., а за хипотезите, добавени с § 1 от ПЗР на З., възстановяването на правото на собственост настъпва на 22.11.1997 г. С § 1, ал. 2 от ПЗР на З. /ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г./ се предвиди допълнително реституционно основание, като се създаде нова алинея втора на чл. 2 ЗВСОНИ, според която се възстановява правото на собственост върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. Това реституционно основание предвижда хипотезите, при които имотът не е бил надлежно одържавен въз основа на национализационен или благоустройствен закон, а е бил завзет от държавата или процедурата за отчуждаване не е била спазена, при което той не може да бъде реституиран като отчужден по някой от визираните в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ и чл. 1 З. по З...., изброително посочени нормативни актове. Както е посочено в т. 1 от мотивите на тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк. гр. дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, отнемането на имота без законово основание или отчуждаването му не по установения законов ред не води до реално придобиване на собствеността от държавата, а тя се запазва от носителя на това право. На собственика не може да бъде противопоставено възражение за изтекла придобивна давност, която се заличава до деня на влизане в сила на З. /22.11.1997 г./ - § 1, ал. 3 ПЗР на З., с който се създаде чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Съгласно тълкувателното решение, ефектът на реституцията в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ настъпва по право и правоимащите по нея могат да защитят правото си на собственост по исков ред, като спорът дали са налице предпоставките за възстановяване на собствеността предвидени в чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ се разрешава в исковото производство /срвн. също решение № 86 от 15.06.2011 г. по гр. дело № 722/2010 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Това е така, предвид целта на реституционния закон да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост. С оглед на изложеното, на първата част от въпроса, послужил като основание за допускане на касационно основание, следва да се отговори отрицателно, а именно: реституцията по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ не е самостоятелен способ за придобиване на собствеността. Отговорът на втората част от въпроса е положителен - активната материалноправна легитимация по иска за защита на възстановеното право на собственост ще е налице, макар и ищецът да не се е позовал изрично на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, а да е заявил наследствено правоприемство, както и липса на валидно отчуждаване на имота от неговия наследодател за периода от 9.09.1944 г. до 1989 г., стига да са били установени по делото всички предпоставки за възстановяване на собствеността по чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ. Както се посочи, възстановяването на собствеността в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ настъпва ex lege, без законът да предвижда като материалноправна предпоставка за реституция волево изявление на собственика на имота, респ. на неговите наследници. Изричното позоваване на реституционния ефект от страна на собственика по предявения от него иск за правото на собственост, възстановено в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, не е и безусловно необходимо процесуално действие за защита на настъпилите по силата на закона материалноправни последици, които съдът би следвало да зачете към момента на влизане на З. в сила, щом са били налице условията на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ. Предвид разрешението на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон, което съставлява основание по чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК за отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и за уважаване на ревандикационната претенция. В. съд е приел, че наследодателката на ищцата - Н. Д. П. се е легитимирала като собственик на ... кв. м от придобитата от нея по замяна от Д. по силата на протокол на комисията по Т. от 18.12.1953 г. нива от .... дка в м. "К.", В. землище /нотариален акт №..., т...., нот. дело №.../.... г./, след като с договор за продажба /нотариален акт № *, т. *, нот. дело №..../... г./ е продала на различни лица общо .... кв. м. от нивата, която разпоредителна сделка съгласно чл. 18з, ал. 3, предл. второ ППЗСПЗЗ е запазила действието на извършената замяна. Съдът е достигнал до извод, че е установена частичната идентичност на получения по замяна имот с претендираната с исковата молба реална част от * кв. м от поземлен имот с идентификатор ... по КК на [населено място]. По отношение на * кв. м. от имота с пл. № ... по КП от 1968 г., записан на Н. Д. П., които са били отчуждени за водопроводна мрежа В. - Т. V-VI зона със заповед № 1682 от 17.08.1982 г. и мероприятието е било изпълнено, искът по чл. 108 ЗС е намерен за неоснователен. В тази му част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. За останалата част от имот пл. № .... по КП от 1968 г. с площ от .... кв. м по заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза /л. 412 - л. 417 от гр. дело № 1706/2005 г. на В., 10-ти състав/ въззивният съд е приел, че не е установено надлежно отчуждаване, нито със заповед № 1682 от 17.08.1982 г., нито със заповед № 7223/21.07.1985 г. или със заповед № 54 от 21.07.1986 г., с която е одобрено предложеното разширение на площадката, отредена за център на С. Прието е за установено, че независимо от това, остатъкът от имота на Н. П. е бил усвоен като площ с разширението и включен в площадката на учебния център на С. Фактическите констатации на въззивния съд се споделят изцяло от настоящия състав на ВКС. При липсата на извършено надлежно отчуждаване съобразно разпоредбите на З. (отм.), и тъй като няма спор, че ответното дружество държи имота за държавата, следва да се приеме, че частта с площ от ... кв. м., защрихована със зелен цвят на скицата на л. 197 от първоинстанционното дело е била отнета без законово основание от държавата още през 1986 г. Тази част съществува реално до размера, в който макар и да не е била отчуждена, е била отнета, а собственицата Н. Д. П. не е била обезщетена чрез заплащане на паричната й равностойност или в натура с друг равностоен имот. Налице са предпоставките по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността чрез връщане на имота на неговия собственик, като реституционният ефект е настъпил ex lege още към 22.11.1997 г. Наличието на наследствено правоприемство между Н. Д. П. и ищцата А. Т. Щ. се установява от удостоверенията за наследници /л. л. 3, 4 и 6 от гр. дело № 1706/2005 г. на В., 10-ти състав/. Налице е активната материалноправна легитимация по предявения от ищцата ревандикационен иск, който следва да бъде уважен по отношение на спорната реална част от ... кв. м, защрихована със зелен цвят на скицата на л. 197 от първоинстанционното дело. Имотът се държи без основание от ответното дружество, което следва да бъде осъдено да предаде владението му на ищцата. Отговорността за направените по делото в първата и въззивната инстанции разноски, предвид уважената и отхвърлената част от иска следва да се понесе по правилата за компенсацията, като въззивното решение подлежи на отмяна и в частта му, потвърждаваща решението на първата инстанция, с която в полза на ответното дружество е присъдена сумата, съставляваща разликата над 2 793,74 лева до пълния размер на направените от него в двете инстанции разноски от 6 000 лева. За производството пред настоящата инстанция дружеството-ответник следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата 625,40 лева съобразно представения списък разноски за държавна такса за касационното обжалване и за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2, предл. първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.