Решение № 4211 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15555/2011 г.

Решение № 4211 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15555/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Васил Благоев Гугутков от гр. Септември против решение № 530/27.10.2011 г., постановено по адм. дело № 609/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против мотивирано решение № 20 от 13.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". От изложеното в касационната жалба може да се извлече довод за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен атакуваният административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на Васил Благоев Гугутков против мотивирано решение № 20/13.07.2011 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 5105023465 ПР 311/26.04.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, като отказът е мотивиран с обстоятелството, че лицето няма 15 години осигурителен стаж от втора категория. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е отказано отпускане на исканата пенсия поради това че лицето не отговаря на едно от изискванията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО - да има изискуемия осигурителен стаж от втора категория. В тази връзка съдът е обосновал извода, че спорният осигурителен стаж през периода от 01.07.1989 г. до 08.03.1999 г. и от 20.12.1999 г. до 31.12.1999 г. във фабрика "Победа" - гр. Септември, положен като кранист, правилно е приет за такъв от трета категория в съответствие с приложимите разпоредби на отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.). Съдът е приел, че заеманата от жалбоподателя длъжност в посоченото предприятие не попада сред професиите и длъжностите, които нормативно са установени като такива от втора категория и в частност сред тези по т. 30в ПКТП (отм.). Този извод е обоснован с показанията на разпитаните свидетели, които са работили заедно с жалбоподателя, както и с писмените доказателства по делото. Заключил е, че не са изпълнени условията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО и правилно на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно и последователно обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. От фактическа страна е безспорно, че касаторът Васил Благоев Гугутков е подал заявление с вх. № МП-34722/22.12.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, както и че съобразно представените към заявлението доказателства е имал навършена изискуемата възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст. Отказът за отпускане на пенсията е обоснован с неизпълнението на едно от кумулативните условия по посочената разпоредба лицето да има осигурителен стаж от втора категория поне 15 години. В тази връзка спорът по делото е свързан с категорията на труда, положен през периодите: от м. юли 1989 г. до м. септември 1991 г. в бригада "Други спомагателни" без отразена длъжност; от м. октомври 1991 г. до м. октомври 1993 г. в бригада "Задруга" - пак без отразена длъжност, и за периода от м. ноември 1993 г. до м. юни 1999 г. на длъжност кранист - без отразена бригада, цех, звено, в дървообработващо предприятие "Победа" гр. Септември. При отговора на този въпрос първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил относимите разпоредби на ПКТП (отм.), който се прилага до 31.12.1999 г. Според т. 30в ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели. Следователно от втора категория по тази точка е трудът на работниците по машинна обработка в дървообработването (най-общо казано) и в частност на изброените в нея длъжности, т. е. критерият по т. 30в ПКТП (отм.) е полаганият труд да е бил в сферата на машинната обработка в дървообработването. Събраните доказателства, включително показанията на двамата свидетели, установяват, че предприятието-осигурител "Победа" - Септември, е произвеждало сурова продукция - мебелни плоскости за други мебелни фабрики, а касаторът е "работел на крана", който се е намирал в двора на предприятието - товарел и свалял дъски и трупи за преработка. Този вид труд не попада в нито една от хипотезите на дървообработване, предвидени в т. 30в ПКТП (отм.), която би дала основание да бъде определен като втора категория. От това следва, че не е доказан твърденият от жалбоподателя факт, че е полагал труд при условията на втора категория в продължение на 15 години. Изложеното и събраните по делото доказателства водят до извода, че полаганият от касатора труд като "кранист" не може да бъде причислен към втора категория, защото не е обхванат от т. 30в ПКТП (отм.). Както прецизно е обосновано в мотивите на проверяваното решение, посочените периоди, през които Васил Гугутков е работил в "Победа" - гр. Септември, не могат да му бъдат зачетени като втора категория труд предвид липсата на отбелязване в платежните ведомости на длъжността, която е заемал, и липсата на каквито и да било други документи, удостоверяващи упражняваните от него трудови функции. При формиране на изводите си съдът е обсъдил всички събрани и относими доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели, като обосновано е направил извода, че административният орган правилно е зачел трудът на Гугутков през спорните периоди за такъв от трета категория. Въпреки че по делото не е направено възражение или довод за приложение на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), следва да се посочи, че в случая няма основание за определяне на труда на касатора от втора категория при приложение на тази разпоредба, тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че осъществяваната трудова функция на касатора на заеманите от него длъжности през спорните периоди, е свързана със същата вредност и тежест на труда като този на работниците, посочени в т. 30в ПКТП. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,