Решение № 13813 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2014 г.

Решение № 13813 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна против решение № 840 от 9.04.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2998/2013 г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт /РА/ № 031204188/24.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 354/24.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия разполага с материална и териториална компетентност съгласно заповеди на директора на ТД на НАП град Варна. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК - според компетентната териториална дирекция. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът - Н. С. А. гр. В., чрез процесуалния си представител адв. И. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Счита, че не следва да се цени като доказателство представеното с касационната жалба решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, тъй като с него се цели да се установят нови фактически установявания по отношение компетентността на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията. Твърди, че в случая от събраните в първоинстанционното производство заповеди на директора на ТД на НАП гр. Варна по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК недопустимо е ограничена териториалната компетентност на органите по приходите по смисъла на тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е прогласил за нищожен издаденият на Н. С. А. гр. Варна ревизионен акт, тъй като ревизионното производство е възложено от орган по приходите от ИРМ - Шумен, който не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии по отношение на данъчно задължени лица, чийто адрес по чл. 8 от ДОПК е в град Варна. Решението е неправилно постановено. В нарушение на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите, възложил ревизията на Н. С. А. гр. Варна, определен от териториалния директор на ТД на НАП Варна със заповед № Д - 931/4.07.2011 г. и № Д - 932/4.07.2011 г. не разполага с териториална компетентност, тъй като мястото му на работа е в ИРМ - Шумен. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 от ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП, следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е и тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. на ОССК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Териториалната структура на НАП е установена с решение № РМФ - 286/19.12.2009 г. на управителния съвет на НАП, според което ТД на НАП - Варна със седалище град Варна е с териториален обхват и обхват на дейност, съвпадащи с териториалния обхват и обхват на дейност на досегашните ТД на НАП - Варна, Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра и Търговище. Възражението на процесуалния представител на ответника, че с решение № РМФ -286/19.12.2009 г., което е приложено към касационната жалба се целят нови фактически установявания в касационното производство по отношение компетентността на органа, възложил ревизията, е неоснователно. Посоченото писмено доказателство е представено в първоинстанционното производство и е прието в открито с. з. на 11.12.2013 г. видно от съдебния протокол. От друга страна организационната структура и териториалният обхват на ТД на НАП- Варна, както и обстоятелството, че органът, възложил ревизията изпълнява длъжността началник сектор Ревизии в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ - Шумен, не са били спорни по делото и са взети предвид от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. С оглед на изложеното с представянето на цитирания документ в касационното производство не се установяват нови факти по отношение на териториалната структура на НАП и в частност на ТД на НАП гр. Варна и не е налице нарушение на забраната по чл. 220 АПК. При липсата на структурна обособеност на т. нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, неправилно съдът е приел, че оправомощаването на Светлана Каменова Петрова на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Шумен по възлагане на ревизии е ограничено на територията на ИРМ - Шумен от териториалния директор на ТД на НАП - Варна със заповедите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ЗДДС. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК - според постоянния адрес на ревизираното физическо лице в гр. Варна. От това следва, че ревизията е възложена от орган по приходите, овластен надлежно съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП град Варна. По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от компетентен орган по приходите и от надлежно овластен орган по приходите по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, поради което не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,