Решение № 5118 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2204/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Беркленд" ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. Христова, срещу решение 773 от 19.12.2023 г., постановено по адм. дело 529/2023 г. по описа на Административен съд - Монтана, в частта, с която е отхвърлено оспорването на мълчалив отказ на кмета на Община Берковица за издаване на удостоверение, че са съборени /разрушени/ сгради с идентификатори 03928.191.4.1, 03928.191.4.3 и 03928.191.4.8 в имот с идентификатор 03928.191.4 по КККР на гр. Берковица. С доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон към изяснената фактическа обстановка, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна изцяло на оспорения мълчалив отказ, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Берковица не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното частично решение е отхвърлена жалбата на "Беркленд" ООД срещу мълчалив отказ на кмета на Община Берковица по заявление УОСГ 7000-623/26.06.2023г. за издаване на удостоверение, че са съборени /разрушени/ сгради с идентификатори 03928.191.4.1, 03928.191.4.3 и 03928.191.4.8 в собствения на заявителя имот с идентификатор 03928.191.4 по КККР на гр. Берковица. Прието е, че оспорването е подадено в срок и срещу подлежащ на обжалване мълчалив отказ за извършване на административна услуга по чл. 21, ал. 3, чл. 58, ал. 1 във вр. с чл. 149, ал. 2 от АПК и § 8 от ПЗР на АПК, касаеща удостоверяването на действителното състояние на сградите. След обсъждане на приетото без оспорване по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, първоинстанционният съд е установил, че процесните сгради с идентификатори 03928.191.4.1, 03928.191.4.3 и 03928.191.4.8, са в състояние на саморазрушаване - с разрушени или полуразрушени стени и носеща конструкция, липса изцяло или частично на покрив. Изведен е решаващия правен извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ, тъй като сградите са съществуващи, макар и в състояние, което ги прави негодни и опасни за ползване. Обсъдено е приложението на уредената в ЗУТ процедура по чл.195, която се следва в такава хипотеза. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. Констатациите на приетата по делото съдебно-техническата експертиза сочат безпротиворечиво на съществуването на трите сгради в имота с идентификатори 03928.191.4.1, 03928.191.4.3 и 03928.191.4.8, което обстоятелство обосновава законосъобразност на оспорения мълчалив отказ на кмета да издаде поисканите със заявление УОСГ 7000-623/26.06.2023г. удостоверения. Обратно на твърденията в касационната жалба, състоянието на сградите не означава, че те не съществуват на място, а дава възможност за тяхното премахване като негодни за ползване, по инициатива на собственика или по реда на чл.195 ЗУТ. При липса на издадена заповед по чл.195 във вр. с чл.196, ал.3ЗУТ, преценката дали да бъдат запазени и заздравени тези сграда или премахнати напълно е изцяло на техния собственик заявителя на административната услуга. За премахването на сградите следва обаче да бъде спазена процедурата по уведомяване на общината, с представяне на изискуемите документи и съставяне на протокол след премахване на сградите. Едва след това е допустимо издаването на удостоверение, че сградите са премахнати, което е основание за заличаването им в КККР и отпадане на задължението по ЗМДТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното частично решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Касационната жалба, в частта с която се обжалва решението в частта на присъдените разноски, съставлява искане по чл.248 ГПК и е в компетентността на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде изпратено на този съд за произнасяне. Разноски не се претендират от ответника, поради което не следва да се присъждат такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,