Решение № 15801 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1044/2013 г.

Решение № 15801 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1044/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Мария Костова Костова от гр. Мъглиж срещу решение № 2649 от 4.12.2012, постановено по административно дело № 1945/2012 г. от Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед с рег. № 162 от 30.05.2012 г. на полицейски орган при сектор "ПИП" на ОД на МВР Пловдив, с която й е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган в сектор "ПИП" при Областна дирекция на МВР не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Заповедта е издадена в съответствие с изискванията на материалния закон. За постановяване на принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно да са налице данни, за извършено престъпление. Липсва изискване в цитираната разпоредба, аналогично на това по чл. 207, ал. 1 във вр. с чл. 211 НПК, което се изисква за образуване на досъдебно производство. В тези случаи единственото условие е да има данни, за извършено от лицето престъпление или за нарушаване на обществения ред. В случая, от съдържанието на заповедта и преписката безспорно се установява наличие на такива. Изискването същите да са достатъчно - т. е. от същите да може да се направи основателно предположение за извършено престъпление е предвидено от законодателя като условие за образуване на досъдебно производство, но не и за налагане на принудителни административни мерки. Неоснователен е и наведеният довод, че заповедта не е мотивирана. В случая са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в нея са посочени правните и фактически основания за издаването й - правното - разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР и фактическото - данни за извършено престъпление по чл. 242, ал. 9 НК. В случая, съдът е събрал доказателства и за наличието на образувано досъдебно производство за това престъпление, макар законодателят да не е поставил това като условие за налагане на принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,