Решение № 12303 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2017 г.

Решение № 12303 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от О. Асан, понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора-[населено място], срещу решение № 165 от 31.05.2017 г., постановено по адм. д. № 591/2016 г. по описа на АС-Стара Загора, с което предявеният от Асан иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията"-гр. София за претърпени от него неимуществени вреди за периода: 29.12.2011 г. - 08.05.2012 г. /без периода 05.04.2012-09.04.2012 г./, причинени му от незаконосъобразните фактически бездействия на служителите при Следствения арест-гр. Казанлък да му осигурят необходимите жилищни и хигиенно-битови условия, е уважен до размер от 1200 лв, а останалата част от исковата претенция над сумата от 1200 лв до пълния й предявен размер от 10 000 лв е отхвърлена като неоснователна. Касаторът О. Хасан обжалва горецитираното решение само в отхвърлителната му част, като твърди неправилност на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в тази част да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е била подадена и втора касационна жалба от ГД "Изпълнение на наказанията"-София, която обаче е оставена без разглеждане, а производството по делото по отношение тази жалба е прекратено с Определение № 10199/01.08.2017 г., оставено в сила с Определение № 12538/19.10.2017 г. по адм. д. № 11446/2017 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Първа колегия. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател О. Асан, се явява лично. Поддържа касационната жалба и моли съдебното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено, а ВАС да постанови друго по същество, с което да уважи предявения от него иск в пълния му предявен размер по съображения, подробно развити в касационната жалба. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Ст. Тенева са депозирани писмен отговор и становище по същество с развити в тях съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно – правилност на съдебното решение в атакуваната с жалбата част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Стара Загора е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на О. Асан, лишен от свобода в ОЗ-[населено място], сумата от 1200 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест - гр. Казанлък, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в следствения арест за периода от 29.12.2011 г. - 08.05.2012 г. /без периода 05.04.2012-09.04.2012 г./ и е отхвърлил иска на Асан за сумата над 1200 лв до пълния предявен размер от 10 000 лв като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Стара Загора, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният иск се явява основателен, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че за претендирания период от около 4 месеца, Асан е пребивавал в килии с площ от по-малко от 8 кв. м. с две легла, като за исковия период в същите са пребивавали поне още двама /т. е. общо четирима/ задържани, част от които са спали по земята, в килиите липсва санитарен възел и течаща вода, липсва какъвто и да било достъп до естествена светлина - няма прозорци, светлината и проветрението са оскъдни и опосредени – от прозорец над вратата на килията към арестантски коридор или през решетъчната врата, ако плътната врата е оставена отворена през деня. Не е осигуряван престой на открито в смисъла, вложен от закона, тъй като престоят извън затворническите килии се е състоял в затворени помещения. За исковия период на ищеца не е осигурявано постелъчно бельо. Въз основа на горните фактически установявания, съдът е заключил, че макар императивните разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС /съответно – чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС/ да не са в сила за периода, предмет на исковата молба, поради отложеното им действие, то администрацията на затвора по силата на общата разпоредба на чл. 2, т. 3 и чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, както и чл. 29, ал. 1 и чл. 31, ал. 5 от КРБ и чл. 3 от КЗПЧОС е длъжна да осигури на задържаните лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и уронване на човешкото им достойнство. Според административния съд пребиваването почти 24 часа в денонощието в килия от по-малко от 8 кв. м., заедно с още трима задържани, преспиването на пода, удовлетворяването на физиологични нужди в кофа в присъствие на други лица, липсата на пряка естествена светлина и проветрение в килията и неосигуряването на задържания на престой на открито минимум един час на ден и непредоставянето на дължимото постелъчно бельо съставляват фактическо бездействие да се изпълнят задължения, пряко произтичащи от закон и водят до неблагоприятно засягане на личността и човешкото достойнство, причинявайки на Асан твърдените от него негативни изживявания, физически и психически болки и страдания. Предвид приетото за установено и изхождайки от характера на вредите, времетраенето им и техния интензитет, АС-Стара Загора е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1200 лв и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лв. Касационната жалба на О. Асан е изцяло неоснователна. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на Асан се явява доказана по отношение фактическите твърдения за неосигуряване на минимална жилищна площ в килиите на следствения арест – Казанлък, неосигуряването на санитарен възел и течаща вода в килиите, неосигуряването на естествен достъп на слънчева светлина и проветрение, неосигуряване на поне един час престой на открито и на постелъчно бельо. С оглед периода на понасяне на вредите – около 4 месеца, техният интензитет и кумулативния им ефект върху психичното състояние на ищеца, административният съд е определил размера на обезщетението към максимума за подобен исков период. Доколкото от ГДИН-София липсва касационна жалба, допусната до разглеждане по същество, настоящата касационна инстанция не може да коментира размера на присъденото в полза на Асан обезщетение в посока намаляване на размера му. В този смисъл съдът правилно е приложил материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД и правилно, в съответствие с материалния и процесуалния закон и при спазване на изискванията за обоснованост е постановил съдебния си акт. С оглед гореизложеното касационната жалба на Асан се явява неоснователна, а съдебното решение в атакуваната му част като правило следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение