Решение № 11120 от 31.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2012 г.

Решение № 11120 от 31.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК, вр. чл. 233 ЗМВР. Образувано е по жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуалния му представител, против Решение № 723/16.01.2012 г., постановено по адм. дело № 6220/2011 г., на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена негова заповед рег. № К-1689/18.02.2011 г. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав и постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Галин Кутев. Ответникът, в представени писмени бележки от процесуалния му представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е отменил по жалба на Галин Димитров Кутев заповед рег. № К-1689/18.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 8, предл. 1 и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. За да отмени процесната заповед съдът приел, че същата е издадена при неспазване на предвидената от закона форма, поради което приел, че същата е незаконосъобразна. Правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановено в нарушение на изискванията за форма по чл. 246, ал. 1 ППЗМВР. Цитираната разпоредба изисква задължително заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР да съдържа извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Обоснован е изводът на тричленният състав, че в тези императивни изисквания на закона не са спазени от дисциплинарно наказващия орган. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът в обжалваното решение, че по отношение на първото вменено на Кутев нарушение, а именно подготовка за вземане на решение по жалба, подадена от родственик на наказания служител, чрез определяне на подчинен служител за работа по същата, без да уведоми писмено съответния орган по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР деянието е квалифицирано като нарушение на т. т. 4, 7 и 32 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), а посочените фактическите обстоятелства сочат на неизпълнение на служебните задължения които регламентират задължения на полицейския служител. Поради това изводът на тричленния състав, че в случая е допуснато нарушение на изискванията за форма на акта, изразено в противоречие между фактическите и правни основания за издаване на заповедта е законосъобразен. Цитираните в заповедта нарушения на етичните правила на ЕК, а изложените фактически обстоятелства в заповедта водят до извод за наличие на неизпълнение на служебни задължения. По отношение на второто нарушение, посочено в заповедта - за времето от 29.04.2010 г., -13.10.2010 г. многократно злоупотребявал с предоставената му власт като полицейски инспектор и по време на инструктажите на полицейските наряди е поставял конкретни задачи за работа по Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, в това число проверка на таксиметрови автомобили и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по наредбата без да е издадена заповед на Министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица от МВР да съставят такива или изрични указания от ръководството на РУП Казанлък да издават наказателни постановления за нарушения по Наредбата, като по този начин подчинените му полицейски служители са били използвани за намеса в конкуренцията между автобусните и таксиметрови превозвачи на територията на гр. Казанлък, правилно е прието, че отново е налице нарушение на изискванията за форма на заповедта. В случая Кутев е заемал длъжност полицейски инспектор в група Териториална полиция на сектор Охранителна полиция към РУП Казанлък, а съгласно чл. 81б, ал. 2, т. т. 1, 2, 4, 12, 16 ППЗМВР това са основни задължения на служителите в Охранителна полиция. С оглед на това в случая правилно тричленния състав е посочил, че по отношение на това нарушение не са посочени нито разпоредбите, които е нарушил Кутев, нито доказателствата, въз основа на които същото е установено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,