Решение № 6668 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2304/2020 г.

Решение № 6668 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2304/2020 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК – Пазарджик против решение № 952 от 19.12.2019 г. по адм. дело № 927/2019 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е обявена нищожността на заповед № ДК-02-ПЗ-02/07.08.2019 г. на същия административен орган, с която е наредено премахване на строеж: "нова кабелна линия" – III категория, с дължина на трасето 552 л. м., с извършител Н. Цочев. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на началника на РДНСК-Пазарджик да бъде отхвърлена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. Цочев оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Изводът на първоинстанционният съд, че заповедта на началника на РДНСК – Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж: "нова кабелна линия" –III категория, с дължина на трасето 552 л. м., разположена в горска територия държавна собственост и имоти, собственост на община Ракитово, захранваща вилна сграда в имот с идентификатор 62004.12.830 по КККР на гр. Ракитово, е нищожна, се основава единствено на преценката на съдебния състав относно категорията на наредения за премахване строеж. Съдът приема, че описаният в заповедта строеж е такъв от пета категория, позовавайки се на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Според съдебния състав предмет на заповедта е отклонение за присъединяване на строеж към общите мрежи на техническата инфраструктура и тъй като вилната сграда, захранвана от кабелната линия, е строеж от пета категория, приема, че описаният в заповедта строеж също е от тази категория, поради което началникът на РДНСК – Пазарджик не е компетентен да издаде заповед за неговото премахване. Тези изводи на съдебния състав са в противоречие с чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗУТ определя като строежи от трета категория елементи на техническата инфраструктура, хидротехнически, хидромелиоративни и други мрежи, съоръжения и инсталации, непопадащи в първа и втора категории, а според нормата на чл. 6, ал. 2, т. 6 от наредбата във видовете строежи от трета категория, б. "б" се включват електропроводи до 35 кV включително. В случая описаният в заповедта подземен захранващ кабел за ел. енергия с ниско напрежение, е част от техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ и попада в хипотезата на електропроводи до 35 кV, поради което следва да се квалифицира като строеж от трета категория. Изложеното, както и останалите характеристики на строежа налагат заключението, че същият представлява кабелна линия - елемент на техническата инфраструктура, а не отклонение за присъединяване на вилната сграда към електропреносната мрежа, поради което разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1/2003 г. е неприложима. Освен това с решение по адм. дело № 863/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, влязло в сила с решение по адм. дело № 1040/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение, е прието, че описаният в заповедта за премахване строеж е от трета категория. Следователно по въпроса за категорията на строежа е формирана сила на пресъдено нещо, която съгласно чл. 177, ал. 1 АПК и чл. 298, ал. 2 ГПК има действие за страните по делото, техните наследници и правоприемници. Всичко изложено налага заключението, че описаният в заповедта строеж е от трета категория и компетентен да разпореди премахването му е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. Следователно заповедта е постановена от компетентен орган и не е нищожна. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл съставът на Административен съд – Пазарджик постановява съдебен акт в противоречие с материалния закон и представените доказателства, който подлежи на отмяна. При постановяване на съдебния акт са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд се ограничава само до преценката на валидността на оспорения административен акт с оглед компетентността на издателя, поради което в нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК не са обсъдени останалите основания за оспорване на заповедта по чл. 146 АПК. Не са изследвани формата на акта, спазването на административнопроизводствените правила, съответствието на заповедта с материалноправни разпоредби и целта на закона. Не са разгледани доводите и възраженията на страните и не са изложени мотиви. Представените по делото доказателства не са обсъдени в съвкупност, а фрагментарно и съответни фактически установявания относно процедурата по издаване на заповедта и законността на строежа не са направени. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като се отразяват на правилността на крайните изводи на съда относно основателността на подадената жалба и препятстват касационната проверка на съдебния акт. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК и оспореното решение на Административен съд – Пазарджик следва да бъде отменено. С оглед констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,