Решение № 8765 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6322/2009 г.

Решение № 8765 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6322/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК Образувано е по касационна жалба на Джихад Джамал Фрейжи, без гражданство, чрез пълномощника си адв. Омар Муслах, против решение № 2906 от 5.03.2009 г., постановено по адм. д. № 11173/2008 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 339 от 4.07.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България за отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби. Твърди, че са нарушени чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), както и че следвало да се приложи разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. С писмени бележки на пълномощника адв. Ралица Рунтова се излагат подробни доводи за наличие на предпоставки за признаване на статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателя. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Владимиров, оспорва жалбата, като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли, да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна и смята, че правилно е приложен материалния закон и не са допуснати процесуални нарушения. Върховният административен съд, Петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и поддържаните отменителни основания, приема, че е подадена в срок и процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 2906 от 5.03.2009 г. по адм. д. № 11173/2008 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, е отхвърлена жалбата на Джихад Джамал Фрейжи, без гражданство, срещу решение № 339 от 4.07.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказано за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че изводите на административния орган, че не са налице условията по чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ са мотивирани и правилни. Обсъдена е личната бежанска история, основанията за обоснован страх и обстановката в Ливан, третирана като страна по произход на лицето. Съдът е приел, че се отнася до заплахи към личността на жалбоподателя, неотносими към изискванията на чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, както и се е позовал на икономически причини за искания статут. Също така решаващият съд е приел, че не са налице условията и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, Петчленен състав намира, че са неоснователни и недоказани доводите за неправилно приложение на материалноправните разпоредби по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Жалбоподателят, като чужденец без гражданство, е напуснал държавата Ливан, където е роден на 26.03.1987 г. и която в съответствие с § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ за него е държава по произход. Жалбоподателят е пребивавал в бежански лагер в Ливан, напуснал легално държавата си по произход през м. август 2007 г. и е влязъл нелегално в България. Основните причини, които е изложил за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, са тежките условия за живеене на палестинците в Ливан, както и че е преследван от роднини на момиче, с което имал интимна връзка. Решаващият съд въз основа на фактическите обстоятелства по преписката, правилно е преценил, че административният орган не е допуснал нарушение при преценката за наличие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В тежест на кандидата за съответния статут е да обоснове наличието на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, което касатора не е сторил пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата касационна инстанция. Представената бежанска история в насока за наличие на предпоставки за предоставяне на статут на кандидата и твърдения за наличие на основателен страх от насилие, са продиктувани от лични отношения, които не могат да обусловят извод за необходимост от предоставяне на статут на кандидата. Тези изводи се налагат и от заявеното от жалбоподателя в съдебно заседание, че неговите причини са лични и не са свързани с положението на палестинците в Ливан. По делото липсват данни, че лицето не може да се завърне в страната си на произход, по някои от причините посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е преценил мотивите на административния орган, че Ливан е сигурна страна на произход на кандидата. В тази връзка е обоснован извода, че с преместването в друг бежански лагер, което е възможно с оглед представената справка по преписката, кандидатът ще бъде в безопасност от посегателства на близки на момичето, с което е общувал. Съществуващата вражда между шиити и сунити не може да обоснове в настоящият случай основание за приложение на чл. 8 от ЗУБ, предвид липсата на политически причини за исканото убежище. Излаганите доводи в касационното производство за наличие на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, не обуславят извод за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут на кандидата. Недоказани са доводите на жалбоподателя, че е изгубил статута си на бежанец предоставен му от Агенцията на ООН за подпомагане и работа на палестински бежанци, поради и което такъв следва да му бъде даден от Република България. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,