Решение № 175 от 16.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2194/2015 г.

Решение № 175 от 16.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2194/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 414 от 25.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 179 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 350/2014 г. на Видински окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС по чл. 290 ГПК. В касационната жалба на Ц. Д. Д. и В. Д. Г. се поддържа, че решението на окръжния съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Намират за неправилен извода на съда, че тяхната баба Й. В. П. не е била в брак с общия наследодател на страните Т. М. П., както и че сключването на брака можело да се установи само с надлежните официални документи. Ответницата Ф. П. К. оспорва касационната жалба като неоснователна. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за делба на наследствените имоти, останали от Т. М. П., както и за това дали същият е бил в брак с Й. В. П., чиито наследници са ищците по делото. Установено е, че Й. В. П. е втора съпруга на Т. М. П., като двамата имат общ син П. Т. М., а негов наследник е ответницата по делото. За установяване наличието на брак между двамата наследодатели са представени косвени писмени доказателства, както и е поискано да се разпитат свидетели. Писмените доказателства, които сочат наличието на брак, са актът за раждане на П. Т., в който е посочено, че той е роден като "законно дете" /в смисъл като дете, родено в брак/ на 26 октомври 1925 г. от родители Т. М. и "съпругата" му Й. Т., удостоверенията за смъртта на Т. М. с посочено семейно положение "женен", а в това на Й. В. П., която е починала по-късно - "вдовица". От [община] е издадено удостоверение, че в наличните регистри по гражданско състояние на [населено място] за годините 1908 - 1925 г. няма данни за сключване на граждански брак между Т. М. и Й. В. П. Според писмо от архиерейския наместник на Б. в архивите на църквата "Св. Пророк И." [населено място] и в архиерейското наместничество в Б. няма данни и регистър за сключени бракове в периода 1921 - 1925 г. Такъв регистър е съществувал, но към днешна дата не е запазен. Ищците са направили искане за допускане на двама свидетели, което първоначално е уважено /с. з. на 16.12.2013 г./ но след това е отхвърлено по съображения, извлечени от разпоредбите на чл. 165, ал. 1 във вр. с чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. В заключение съдът е приел, че наследодателят Т. М. и Й. В. не са били в брак, поради което признал за единствен наследник на Т. М. само ответницата Ф. П. К. и отхвърлил иска за делба. В р. № 460/15.11.2011 г., постановено по гр. д. № 912/2011 г. на ВКС, IV г. о., представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че когато съществуването на брачната връзка има значение за делбата, този спор следва да се реши в рамките на същото производство. В него сключването и съществуването на брака следва да се доказва на общо основание, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и правилата за допустимите в конкретния случай доказателствени средства. Това важи и в случаите, когато съставеният акт за граждански брак или акт за женитба е бил изгубен или унищожен, като ако това е станало не по вина на страната, която се домогва да докаже сключването на брака, то съгласно чл. 165, ал. 1 от ГПК в този случай биха били допустими и свидетелски показания. В настоящия случай се твърди бракът между Т. М. и Й. В. П. да е сключен около 1925 г. В този период валиден е само религиозният брак, за който е характерно, че се счита сключен с извършването на съответния религиозен обряд, а този факт се удостоверява със съставяне на акт за женитба по чл. 153 от Закона за лицата - обн., ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г. (отм.). От представеното писмо АО-1100-6/18.03.2014 г. на Община [населено място] и писмо от Архиерейския наместник от 18.03.2014 г. се установява, че е съществувал регистър за сключените църковни бракове за периода 1921 - 25 г., но същият не е запазен. С оглед на тези данни и цитираната практика на ВКС следва да се приеме, че след като по делото е имало данни, че църковните регистри за сключените бракове не са запазени и очевидно това не е станало по вина на касаторите, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 165, ал. 1 ГПК, като е отказал да събере поисканите гласни доказателства за твърдяния факт - наличието на брак между Т. М. и Й. В. П. Нарушението не е отстранено и от въззивната инстанция, въпреки изложените в тази насока оплаквания във въззивната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане със събиране на свидетелски показания, които да се преценят в съвкупност и с косвените писмени доказателства, съдържащи данни за наличието на брак между общия наследодател и Й. В. Водим от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение