Решение № 18 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6308/2012 г.

Решение № 18 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6308/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1074 от 29.02.2012 г. по административно дело № 576/2011 г. Административен съд София - град (АССГ) е: 1) отменил решение № 699/23.12.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което на основание чл. 99, т. 2 от АПК е отменено разпореждане № 11544/08.01.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и преписката е изпратена на административния орган за провеждане на процедура по разследване и установяване на злополуката, включително издаване на разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова; 2) осъдил Столично управление "Социално осигуряване" да заплати на Гинка Павлова Кинова направените по делото разноски в размер на 200 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от "Кремиковци" АД (в несъстоятелност), действащо чрез юрисконсулт Желязков. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяната му и оставяне в сила на решението на главния директор на СУСО. Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" в качеството си на касационен ответник, чрез процесуалния представител юрисконсулт Андреева не оспорва касационната жалба и изразява становище, че тя трябва да бъде уважена като основателна. Другият ответник по касация Гинка Павлова Кинова от с. Петково, общ. Елин Пелин, чрез пълномощника си адвокат Копчева моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховен административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С отмененото от главния директор на СУСО разпореждане на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е прието за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, декларираната смъртна злополука от осигурителя "Кремиковци" АД с декларация вх. № 1130 от 09.12.2009 г., станала с Красимир Вълков Кинов. За да уважи сезиралата го жалба срещу отменителното решение на главния директор на СУСО, първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не са налице основанията по чл. 99, т. 2 от АПК за възобновяване на производството по издаване на разпореждане № 11544/08.01.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието съществуване би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилен е изводът на решаващия съдебен състав, че в конкретния случай не са били налице императивните предпоставки за възобновяване на административното производство по издаване на процесното разпореждане. За да са налице законово изискуемите предпоставки по чл. 99, т. 2 от АПК и административното производство да бъде възобновено на това основание, трябва да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната в административното производство при решаването на въпроса от административния орган. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение, цитираната правна норма е приложима при наличие на доказателства или обстоятелства, които са съществували по време на административното производство, но не са били известни на страните въпреки проявената от тях процесуална дисциплина по събиране на доказателства. Сам касаторът признава, че в резултат на извършеното вътрешно разследване в дружеството на смъртната злополука със загиналия работник, работодателят без "никакво колебание" е декларирал в НОИ същата като трудова, а едва след като вдовицата на починалия е депозирала в съда искова молба по чл. 200 от КТ, претендирайки значителна парична сума за обезщетяване на неимуществените й вреди от злополуката, е проведено ново и "по-задълбочено" разследване на смъртта на Кинов - т. е. в случая явно не става въпрос за доказателства, които не е могло да бъдат приобщени към доказателствения материал по административната преписка при полагане на дължимата грижа, а се касае минимум за процесуално бездействие. Не е имало обективна пречка за приобщаването им, която да е била налице до момента на произнасянето на административния орган. Писмените доказателства, представени от касатора, въз основа на които е поискано (и е допуснато) възобновяване на административното производство (протокол за оглед, албум със снимки и други материали от воденото във връзка с кончината на Кинов досъдебно производство по чл. 123 от НК, прекратено впоследствие), са могли да му бъдат известни преди датата на издаване на разпореждането. Те са изготвени в периода преди издаване на разпореждането от 08.01.2010 г., а работодателят е бил уведомен за образуваното досъдебно производство по разследване на настъпилата смърт на Кинов и могъл да поиска от наблюдаващия прокурор разгласяване на материалите по разследването по реда на чл. 198 от НПК или да изиска от административния орган да поиска тези материали преди издаване на процесното разпореждане. Освен това представеното от дружеството не доказва наличие на обстоятелства, относими към производството по признаване или непризнаване на трудова злополука с Красимир Кинов по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, а обективира извършените процесуални действия по наказателното разследване. Вземането им предвид не налага различно разрешаване на въпроса дали е налице трудова злополука от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на съдебното решение и законосъобразност на процесното решение на главния директор на СУСО, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,