Решение № 15599 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13874/2013 г.

Решение № 15599 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13874/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 10720/15.07.2013 г., постановено по административно дело № 2220 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2013 г., тричленен състав от пето отделение на ВАС е отменил решение № 8-3/2011 г. по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на министъра на околната среда и водите за инвестиционно предложение "Добив на метални полезни изкопаеми от находище "Цар Асен 2", в землището на с. Цар Асен, общ. Пазарджик, с възложител "КЦМ 2000" АД гр. Пловдив. Съдебното решение е атакувано с касационни жалби от "КЦМ 2000" АД гр. Пловдив и от министъра на околната среда и водите. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторите претендират отмяна на оспорения съдебен акт и оставяне в сила на отмененото с него решение по ОВОС на министъра. Ответникът по касация Сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Жива природа" гр. Пловдив, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия счита касационните жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. С решението за оценка на въздействието върху околната среда № 8-3/2011 г. на министъра на околната среда и водите, предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС, на основание чл. 99, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС) и във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл. 39, ал. 12 и ал. 13 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на метални полезни изкопаеми от находище "Цар Асен 2", в землището на с. Цар Асен, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, с възложител "КЦМ 2000" АД. За да уважи сезиралата го жалба на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Жива природа" гр. Пловдив срещу процесното решение по ОВОС, решаващият съдебен състав от пето отделение на ВАС е приел, че то е произнесено в нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК (основания за отмяната му като незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби). Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Съдебният акт е и правилен и не страда от твърдяните от касаторите пороци, наличието на които би обусловило предпоставки за приложимост на претендираните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Аргументите на оспорващите го за противното не могат да бъдат споделени. В хода на съдебно-административното производство пред тричленния състав на ВАС (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на атакуваното министерско решение), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на делото. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за изхода на спора, както и относимата правна уредба, и в съответствие с нея е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Проверяваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички правнозначими доводи и възражения на страните. Законосъобразността на решението по ОВОС е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Правилно е прието от решаващия съдебен състав, че решението на министъра на околната среда и водите е постановено при непълнота на мотивите и необоснованост на някои от тях, и по-конкретно, тези, оценяващи кумулативния ефект от реализацията на инвестиционното предложение. Неоснователно е направеното в тази връзка касаторово оплакване за неправилност на извода на съда, че в нарушения на изискванията за законосъобразност не са изложени съображения от органа по съществени елементи на административния акт. В процесното решение по ОВОС е прието, че реализацията на инвестиционното предложение "добив на метални полезни изкопаеми" няма да доведе до нарушаване на целостта, структурите и функциите на защитената зона, основано на обстоятелството, че ще се засегне само 1.92 % от общата площ на защитената зона. Както прецизно е посочено в това отношение в мотивите на проверявания съдебен акт, от допълнения доклад за оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитена зона "Овчи хълмове" кумулативният ефект върху защитената зона е изчислен на 3,97 %, а при реализация на алтернативния вариант (който е утвърден в решението по ОВОС) за директно депониране на нерудната скална маса в котлована на излезлия от експлоатация рудник "Цар Асен-1" се намалява площта от цялостната реализация на проекта, което води до намаляване на засегнатостта на защитената зона на 2,23% (т. е. над 1.92 %). Разминаването в обема на засегнатата площ между доклада за оценка на съвместимостта и мотивите на министерското решение не е обосновано, няма съображения от къде произтича тази разлика. Предвид приетото от министъра, че не се очаква генериране на шум, емисии и отпадъци във вид и количества, които да окажат значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитената зона и определения режим на взривяване - два пъти седмично, точното определяне на обема на засегнатата площ от защитената зона, е задължително условие за категоричната преценка, че няма да бъдат засегнати нейни същностни природни местообитания и местообитания на видове и каква е вероятността да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на защитената зона. Противно на възраженията на касаторите, правилна е и преценката на тричленния състав, че в решението по ОВОС е налице немотивираност на акта досежно местоположението на обекта и свързаните с това изисквания за здравна защита на населението. Находището "Цар Асен 2" отстои на около 400 метра от с. Цар Асен, което разстояние е значително по-малко от хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда при добив и преработване на руди според Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, действала към момента на издаване на решението по ОВОС. Съгласно чл. 4, ал. 1 от цитираната наредба, намаляването на хигиенно-защитните зони за обектите и дейностите в приложение № 1 се разрешава от Министерство на здравеопазването (МЗ) въз основа на становище на съответната хигиенно-епидемилогична инспекция и изготвена оценка за въздействие върху околната среда. Такава процедура не е приключила към датата на издаване на процесното министерско решение, а разрешението от Министерството на здравеопазването по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7 следва да е налице към момента на вземане на решението за ОВОС. В този смисъл представените (вкл. и пред настоящата инстанция) писмени доказателства в насока, че такава процедура е стартирала, без наличие на данни за нейното своевременно приключване, са ирелевантни за изхода на спора, а нейното последващо приключване не би могло да санира незаконосъобразността на издаденото решение за ОВОС. От друга страна, фактът, че в административната преписка се съдържа писмо от 10.12.2010 г. до МОСВ, в което е дадена положителна оценка от Министерството на здравеопазването (МЗ), не обслужва сам по себе си тезата, която касаторите се силаят да докажат. В писмото не са изложени съображения относно местоположението на инвестиционното предложение и критериите за определяне на нова, различна от нормативно установената хигиенно-защитна зона, а и тази оценка не променя фактическата установеност по отношение на въздействието на инвестиционното предложение върху санитарно-защитената зона. Не е отчетено в нужната степен и значението на съдържащите се констатации в отрицателното по отношение на доклада по ОВОС становище на РИОКОЗ - Пазарджик от 24.09.2009 г. В писмото на РИОКОЗ е посочено, че в непосредствена близост до рудника, на по-малко от 500 метра се намират два шахтови кладенци за питейно водоснабдяване на селата Цар Асен и Росен, и изрично е наблегнато на реалната опасност от допълнително замърсяване на река Елшишка, към която се намират водоизточниците за питейна вода за заинтересованите села и население. Възраженията, направени от участниците в общественото обсъждане, кореспондират с предварителното становище, изразено от специализирания държавен орган (РИОКОЗ). В решението си министърът на околната среда и водите се ограничава до констатацията, че е налице положителна оценка от МЗ, без да изложи обосновани съображения за отражението на близостта на проекта до населено място и последиците от въздействието върху здравето на населението и околната среда, в която живеят. Настоящият съдебен състав споделя формулираният в тази връзка извод в мотивите на проверявания съдебен акт, че близостта на находище "Цар Асен 2" до с. Цар Асен не съответства на материалноправните разпоредби, установяващи хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда и е проблем за жителите на селото, а ефективното постигане на целите на ЗООС изисква категорични условия и предпоставки за реализацията на един проект, които не са налице спрямо обсъжданото инвестиционно предложение. С оглед на това и за пълнота на изложението трябва изрично да се отбележи, че всички нарушения на отменената вече, но приложима за казуса Наредба № 7/25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, за които не са изложени коректни мотиви в решението по ОВОС, са основание да се приеме, че същото, освен че е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на относимите материалноправни разпоредби (което е съобразено от решаващият съдебен състав), то не съответства и на целта на закона (чл. 146, т. 5 от АПК). Предвид гореизложеното се налага извод, че тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е постановил правилно решение, което, предвид липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на Втора колегия,