Решение № 5602 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Д. И., Затвора - [населено място], [номер] група, против Решение 28167 от 23.12.2024 г., постановено по адм. дело 9775/2024 г. по описа на Административен съд София - град/АССГ/. Към касационната жалба няма приложени писмени доказателства и не са направени доказателствени искания. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено по съображения изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ не изразява становище по касационната жалба. В открито съдебно заседание не се представлява. Ответникът В. Коцев - Началник на Затвора-Пазарджик не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Не депозира отговор по касационната жалба. Ответникът - Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/ чрез процесуалния представите юриск. М. Василева оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и поддържани в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административното производство пред КЗД е започнало по жалба с вх. 44-00-1187/13.04.2021 г. по описа на КЗД, с допълнение с вх. 44-00-1516/10.05.2021 г. и допълнение с вх. 44-00-2007/07.06.2021 г. от К. Д. И., в които е посочено, че е лишен от свобода и в периода от 27.06.2019 г. до 27.04.2021 г. е пребивавал в Затвора гр. Пазарджик. Излага твърдения, че въпреки издадената Заповед ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, с която на лишените от свобода се разрешава да притежават котлони и фурни в обособени помещения за това, вследствие на която във всеки окръжен затвор в България още преди четири години са били изградени с пари от бюджета на ГД ИН кухненски помещения, в които имало котлони и печки с фурни, само в Затвора гр. Пазарджик няма изградени такива кухненски помещения. За разлика от другите затвори, в този в гр. Пазарджик липсват изградени стаи за отдих, които да са оборудвани с телевизор, маси и столове съгласно разпоредбите на чл. 22а от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ППЗИНЗС/, като не е осигурен и достъп до спорт на закрито във фитнес зала. Според И. Началникът на Затвора гр. Пазарджик - В. Коцев е осъществил дискриминация по отношение на него по признак лично положение , доколкото е бил неравно третиран в сравнение с лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в други затвори. С оспореното пред АССГ Решение 254/11.09.2024 г. по преписка 186 от 2021 г. на Трети заседателен състав на Комисия за защита от дискриминацията, на основание чл.65, ал.1 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ е установено, че В. Коцев - Началник на Затвора - гр. Пазарджик не е осъществил дискриминация по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак лично положение по отношение на лишения от свобода К. Д. И. и е оставена без уважение жалба с вх. 44-00-1187/13.04.2021 г. по описа на КЗД, с допълнения с вх. 44-00-1516/10.05.2021 г. на КЗД и вх. 44-00-2007/07.06.2021 г. на КЗД, подадени от К. И.. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на К. Д. И. срещу Решение 254/11.09.2024 г. по преписка 186/2021 г. на Трети заседателен състав на Комисия за защита от дискриминацията. Със съдебното решение И. е осъден да заплати на Комисия за защита от дискриминацията и на Главна дирекция Изпълнение на наказанията съдебни разноски. Решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са правните изводи на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и на материалния закон. От съдържанието на жалбата и уточненията към нея е видно заявена пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак лично положение спрямо К. Д. И., осъществена от страна на Началника на затвора гр. Пазарджик, чрез лишаване от право на Д. за ползване на котлон и фурна в обособено помещение за това, на стая за отдих, оборудвана с телевизор, маси и столове и неосигуряване на достъп до спорт на закрито във фитнес зала. В настоящия казус от събраните по делото доказателства не се установява да е налице обоснованата от касатора форма на дискриминация, осъществена спрямо него по посочения защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. от заявения за дискриминатор, съответно, че принципът на равно третиране по отношение на К. Д. И. е нарушен сравнимо и спрямо посочените от същия субекти. В конкретния случай касаторът е заявил качество лично положение . Не се спори по делото,че И. изтърпява наказанието си в отделение със специален режим, в зона за повишена сигурност, в която затворниците са настанени в постоянно заключени помещения. По делото не се установява касаторът да се е намирал в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на негово качество, попадащо под квалификацията "защитен признак", отколкото е, било е, или би било третирано друго лице в сравнима ситуация /при сравними сходни обстоятелства, съгласно дефинираното в ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр./. Правилно АССГ е посочил, че В. Коцев Началник на Затвора - гр. Пазарджик няма дисциплинарна и административна власт по отношение на лишените от свобода, настанени извън Затвора - гр. Пазарджик, поради което не може да се приеме, че той е третирал различно настанените в затвора, за който отговаря, и тези в други места за лишаване от свобода, по отношение на който той няма никакви правомощия. Твърденията на И., че Началникът на Затвора гр. Пазарджик, в нарушение на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Заповед Л-С04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, не е осигурил възможност на лишените от свобода да ползват котлон и фурна в определени за това кухненски помещения, да спортуват на закрито и не е осигурил обзавеждане на стаята за групова работа с телевизор, представляват бездействия, които обаче не са дискриминационни такива, доколкото не се установява по делото други лица, които лишени от свобода в Затвора гр. Пазарджик да са третирани различно от жалбоподателя. Правилно административният съд е посочил, че жалбоподателят И. би могъл да защити правата си като обжалва бездействието на началника на затвора по реда на ЗИНЗС. И. е подал иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, който е бил отхвърлен с решение по адм. дело 1110/2020 г. по описа на АССГ. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, в което тези качества отсъстват. Сравнителят се определя като субект, намиращ се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третиран различно именно защото не е носител на защитения признак. В конкретния случай лишените от свобода, поставени под същия режим като този на касатора са носители именно на сочения защитен признак, т.е. те притежават същото заявено качество и следователно не са лица, намиращи се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третирани различно поради това, че не са носители на защитения признак. От друга страна - затворниците, поставени под различен режим от специалния, възприети от касатора като други лица, не могат да се намират в сравнима сходна ситуация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., поради различния нормативно определен режим, както във визирания конкретен затвор, така и в останалите затвори в страната. При недоказване на посочените по-горе елементи от фактическия състав по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. правилен и обоснован е изводът на АССГ за липса на пряка дискриминация осъществена спрямо К. Д. И. по визирания признак. На основание горното настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство са претендирани от ответната страна Главна дирекция Изпълнение на наказанията , представляващи такива за юриск. възнаграждение. С оглед изхода на спора и на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.78 ал.8 от АПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, К. И. следва да заплати сумата от 100 лв. на Главна дирекция Изпълнение на наказанията . По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение