Решение № 13720 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6209/2010 г.

Решение № 13720 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6209/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Болкан инвестмънт груп- Б. И. Г." ООД, гр. София, срещу решение от 1.03.2010 г. по адм. дело № 03739/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III А състав, с което е изменен данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 1968/29.11.2005 г., издаден от ръководител екип в ДП "Център" при ТДД-София град, потвърден с решение № 1300/15.06.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, като на "Болкан инвестмънт груп- Б. И. Г." ООД са определени данъчни задължения по ЗДДС към 28.02.2005 г. в размер на 17 080.63 лв. - надвнесена сума, представляваща ДДС за възстановяване, или общо за ревизирания период 28.02.2005 г. - 31.05.2005 г. - 17 832.36 лв., представляваща ДДС за възстановяване, и е осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 471.29 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки на процесуалния му представител, че решението е неправилно - постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, изтъква и доводи за необоснованост на решението. Отправя искане за отмяната на ДРА и за присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, не е взел становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн. ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., С оспореното решение е изменен ДРА № 1968/29.11.2005 г., издаден от ръководител екип в ДП "Център" при ТДД- София град, потвърден с Решение № 1300/15.06.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- София при ЦУ на НАП, като са определени на "Болкан инвестмънт груп- Б. И. Г" ООД данъчни задължения по ЗДДС към 28.02.2005 г. в размер на 17 080.63- надвнесена сума, представляваща ДДС за възстановяване, или общо за ревизирания период от 28.02.2005 г. до 31.05.2005 г. - 17 832.36 лв., представляваща ДДС за възстановяване. Съдът е приел, че след като в нотариални актове за покупко- продажба на процесните апартаменти е посочена обща сума като цена по тези доставки, без отделно посочване на ДДС, то съобразно нормата на чл. 56, ал. 2 ЗДДС, следва да се приеме, че дължимият ДДС е включен в договорената цена, като изводите на данъчните органи в този смисъл са правилни. Поради това и законосъобразно при данъчната ревизия относно тези доставки са определени нови данъчни основи в съответствие с чл. 30 ЗДДС. По- нататък в мотивите на постановеното решение съдът е посочил, че при облагаеми доставки от вида на процесните освен особени правила за определяне на данъчната основа ЗДДС съдържа и специална норма относно начина на изчисляване на дължимия ДДС, а именно тази на чл. 56, ал. 1 ЗДДС. В този контекст СГС е счел, че правото на данъчен кредит в определен размер предпоставя правилното определяне на данъчната основа при отделните доставки, едва след което следва да бъде извършена проверка досежно наличието на условията, визирани в чл. 64 ЗДДС. Настоящият състав споделя аргументираното становище на СГС по прилагане нормите на ЗДДС като съответстващи на установените и неоспорени от касатора фактически констатации. Според чл. 56 ЗДДС, когато за прехвърляне на собствеността върху сграда или част от сграда се начислява данък, дължимите и заплатените при прехвърлянето държавни и местни данъци и такси се приспадат от размера на начисления данък и получената разлика се приема за размер на данъка, подлежащ на плащане. Това означава, че върху данъчната основа се начислява 20% ДДС (чл. 53 ЗДДС) и получената сума се намалява с дължимите по сделката държавни и местни такси (чл. 56, ал. 1 ЗДДС). Получената разлика се приема за размер на данъка, подлежащ на плащане. Затова тази разлика се отразява по счетоводната сметка, отчитаща данъка за внасяне. При тази разлика не е налице едно от изискванията за приспадане на данъчен кредит, а именно наличието на действие, което е облагаемо с ДДС. Следователно, сделките с недвижими имоти се облагат не с 20% данък, а с разликата между начисления нормативен размер и дължимите държавни и местни данъци и такси. Приспадането на тези данъци и такси се извършва на основание чл. 56, ал. 1 ЗДДС, независимо от кого са платени. След като държавните и местни данъци и такси се приспадат от размера на дължимия ДДС, то размерът на същите данъци и такси не може да се претендира като данъчен кредит. ДДС в размер на дължимите държавни и местни такси не се внася в бюджета и не се приспада като данъчен кредит. Поради това касаторът не може да претендира данъчен кредит за сумата, която погрешно е платил като данък. След като за тази сума не е възникнало задължение за внасяне бюджета, то за нея не може да има и данъчен кредит. Ирелевантни са всякакви възражения за ползване като данъчен кредит на данък, който в нарушение на чл. 56, ал. 1 ЗДДС е начислен и разчетен с бюджета. Правилно СГС е приел, че основната съдебно- счетоводна експертиза не е относима към спорните факти, поради което не я релевирал. При изграждането на правните си изводи съдът е отчел доказателствената сила на събраните доказателства. Противно на твърденията в касационната жалба решението на СГС е обосновано и направените изводи от фактическа и правна страна напълно съответстват на установената фактическа обстановка на база на събраните по делото доказателства. По делото по безспорен начин е установено, че данъчните оценки на трите закупени от жалбоподателя апартаменти, изчислени по реда на чл. 46, ал. 2, пр. 1 от ЗМДТ са по- ниски от уговорените между страните цени, поради което данъчната основа следва да се определи съгласно чл. 30, ал. 1 ЗДДС. В предварителните договори, които предхождат окончателните такива, материализирани в нотариалните актове, не е посочено ДДС. Съгласно чл. 18 и чл. 24, ал. 1 ЗЗД, собствеността на имотите е прехвърлена към момента на изповядване на нотариалните актове. В тази връзка посочената в тях сума е цената на доставката, в която съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗДДС следва да се приеме, че е включен и ДДС. При наличието на тези предпоставки, съдът правилно е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е определил нови данъчни основи и е начислил дължимия ДДС. В реда на изложеното следва да се посочи, че законосъобразно СГС е счел, че правото на данъчен кредит предпоставя изначално правилно определяне на данъчната основа при отделните доставки. Едва при изпълнение на горната предпоставка подлежи на изследване проявлението на предпоставките на чл. 64 ЗДДС. Начинът, по който съдът е разрешил правния спор кореспондира на доказателствения материал, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е изложил мотиви по изтъкнатите пред него оплаквания. Жалбата пред настоящата инстанция преповтаря възраженията, направени пред СГС за допуснати нарушения на материалноправни разпоредби. По направеното оплакване в жалбата, че съдът недопустимо е изменил ДРА във вреда на касатора, като е намалил размера на определения за възстановяване ДДС от 17 837.51 лв. на 17 832.36 лв., настоящата инстанция намира следното: Оплакването е неоснователно. Въз основа на допълнителната съдебно- счетоводна експертиза СГС е констатирал наличието на грешка, допусната от ревизиращия екип при изчисляване на дължимата такса за вписване по нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 141/15.07.2004 г., като вместо 2.90 лв. дължимата такса за вписване е 29 лв., изчислена съгласно т. 67 от тарифа № 1 към ЗДТ. При тези данни съдът е приел, че ДДС за възстановяване в полза на жалбоподателя следва да се определи към датата на регистрацията на жалбоподателя- 28.02.2005 г. на 17 080.63 лв. (вместо приетите от данъчния орган 17 075.48 лв.) или за ревизирания период от 28.02.2005 г. до 31.05.2005 г. общо в размер на 17 832.36 лв. С оглед изложеното, твърденията на касатора за незаконосъобразност и недопустимост на решението по отношение на намаления за възстановяване ДДС в размер на 5.15 лв. се явяват необосновани. За пълнота на изложението следва да се посочи, че като е изменил ДРА в горепосочения смисъл и с оглед на решаващите мотиви по съществото на спора, първостепенният е съд е следвало изрично да постанови, че отхвърля жалбата в останалата й част. Това не е сторено, но настоящата инстанция намира, че порокът е несъществен доколкото съдът е формирал и изразил в цялост ясна воля по отношение крайното определяне на размера на ДДС за възстановяване на ревизираното лице. Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от пороци и не е неправилно поради материалноправна и процесуална незаконосъобразност и необоснованост по смисъла на чл. 209 АПК и следва да бъде оставено в сила . С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - I-А отделение