Решение № 11620 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2017 г.

Решение № 11620 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на 1-во СУ "Пенчо П. Славейков" против решение № 467/23.01.2017 г., постановено по адм. д. 11058/2016 г. по описа на Административен съд София – София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, че съдът неправилно е приел, че липсва становище по жалбата, което е довело до неправилен извод относно характера на исканата информация включително и относно необходимостта от изричен отговор на заявлението. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде оставена без уважение жалбата на Н. И. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. По делото е постъпила и частна жалба против определение № 1457/06.03.2017 г., постановено по адм. д. 11058/2016 г. по описа на АССГ, поправено с определение № 2901/05.05.2017 г., постановено по адм. д. 11058/2016 г. по описа на АССГ, с което по реда на чл. 248 от ГПК са присъдени разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в размер на 500 лв. Частният жалбоподател твърди, че присъждането на разноски в случая следва да е в зависимост от изхода на спора, който все още не е ясен и в полза на пълномощника, предоставил безплатна правна помощ. Ответникът Н. И., редовно призован за съдебно заседание не се явява, но изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалба по съображения в два отделни писмени отговора. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и не взема отношение по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че и двете жалби са подадена от конституирано като страна лице, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение № 467/23.01.2017 г., постановено по адм. д. 11058/2016 г. по описа на АССГ е отменен мълчалив отказ на директора на Първо СОУ "Пенчо Славейков" да се произнесе по заявление за предоставяне на обществена информация, подадено от Н. И. и е върнато делото като преписка за произнасяне съобразно мотивите. Административният съд е приел, че ответникът е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт при надлежното му сезиране по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Първоинстанционният съд изрично е посочил, че задълженият субект е длъжен да се произнесе с изричен акт в определените от закона срокове, което не е направено в случая и е формиран мълчалив отказ, който подлежи на отмяна. Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно. По делото не е налице действителен спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че Н. И. със заявление, изпратено по елeктронна поща и с писмо е поискал от директора на 1 СОУ "Пенчо П. Славейков" на основание разпоредбите на ЗДОИ да получи информация сключват ли се срочни трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда в повереното му учебно заведение и ако да – кое обуславя срочността им. Няма спор, че това заявление е изпратено на електронната поща на училището и по пощата с писмо, а категорично е установено, че е получено на 29.09.2016 г. от негов представител (обратна разписка на л. 9), но по него не е изготвен отговор. При тези факти АССГ е приел за установено, че оспорването (наименовано искова молба), подадено на 24.10.206 г. е допустимо и основателно при наличие на формиран мълчалив отказ на задължен субект за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация. Действително при обосноваване на тези свои правни изводи първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено съображенията на касационния жалбоподател, изложени в писмения отговор от 07.11.2016 г., но това процесуално нарушение не е възможно да бъде определено като съществено. Аргументите в писмения отговор и в касационната жалба относно характера на исканата информация не кореспондират със съдържанието на заявлението, в което не се иска достъп до конкретни трудови договори и личните данни на физическите лица, страни по тях, а само относно обстоятелството дали съществуват срочни трудови договори и по какви причини. Чрез тази информация е възможно да бъде съставено мнение относно дейността на училището, поради което правилно е възприета от решаващият съд като обществена. Правилна е и преценката, че информацията е поискана от лице по чл. 3 от ЗДОИ, което е индивидуализирано в достатъчна степен независимо от различния подход при изписване на абревиатурата на неговото наименование (Първо СОУ "Пенчо Славейков", 1 СОУ "Пенчо П. Славейков" и 1 СУ "Пенчо П. Славейков"). Достатъчно ясно е обстоятелството, че исканата информация ако съществува е създадена и би трябвало да се съхранява в общинско учебно заведение (1 СУ "Пенчо П. Славейков" според официалния сайт на училището и 1 Средно училище "Пенчо П. Славейков" според регистъра на Министерство на образованието и науката), поради което неговият директор е бил длъжен да разгледа заявлението и да се произнесе с изричен акт. Описаната в заявлението информация е следвало да се предостави с изричен акт ако съществува и не са налице законови ограничения за това, каквито не са изтъкват (респективно не са събрани и доказателства), поради което и не са взети предвид от АССГ. При достатъчно събрани доказателства съдът е установил прецизно и непротиворечиво фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон. Правилно е прието от АССГ, че сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и че е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт след получаване на заявление за достъп до обществена информация, отговарящо на изискванията на чл. 25 от ЗДОИ. Сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ и липсата на произнасяне в предвидения срок формира мълчалив отказ, който правилно и законосъобразно е отменен от АССГ. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по същество Н. И. има право на разноски, които е претендирал при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и са присъдени с обжалваното определение, което поправено в синхрон със законовата разпоредба, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, но му е оказана безплатна правна помощ за изготвяне на отговор по касационната жалба, поради което и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., определено съобразно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на 1 Средно училище"Пенчо П. Славейков". По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,