Решение № 10172 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3330/2021 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Драгиев, чрез адв. С. Каров, против решение 51 от 15.01.2021 г., постановено по адм. дело 2164/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас. С решението АС Бургас е осъдил Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас /ОДМВР Бургас / да заплати на ищеца обезщетение за причинени му неимуществени в размер на 500 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразното му задържане със заповед за задържане на лице рег. 251зз-13 от 05.02.2019 г., издадена от полицейски инспектор в група ППЛТХ, сектор ПОП и ПВОО, отдел Криминална полиция при ОДМВР Бургас, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция за разликата до 2000 лева. Също така, ОДМВР Бургас е осъдена да заплати на Д. Драгиев направените по делото разноски в размер на 110 лева, а ищецът е осъден да заплати на ОДМВР Бургас възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. Касаторът твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е определил размерът на присъденото обезщетение, поради и което моли същото да бъде увеличено като бъде изцяло уважена исковата претенция. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас, чрез процесуален представител Г. Владимирова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС Бургас е уважил частично иска на Д. Драгиев, предявен против ОДМВР Бургас с твърдения, че е понесъл неимуществените вреди, изразяващи се в негативни емоции на силен стрес, ограничение на свободата на движение на ищеца, неудобство и притеснение. Посочено е, че същите са претърпени в следствие на заповед за задържане на лице рег. 251зз-13 от 05.02.2019 г., издадена от полицейски инспектор в група ППЛТХ, сектор ПОП и ПВОО, отдел Криминална полиция при ОДМВР Бургас. Заповедта е оспорена от Драгиев пред Районен съд Бургас, който с решение 248/05.03.2019 г., постановено по НАХД 496/2019 г. я е потвърдил, но с решение 1345/12.07.2019 г., постановено по КАНД 889/2019 г. по описа на Административен съд Бургас решението на йаонния съд е отменено, като също така е отменена и горепосочената заповед. В исковата молба се поддържа, че в следствие на задържането на Д. Драгиев на 05.02.2019 г., той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции на силен стрес, притеснения неудобства, накърнен авторитет, ограничение на свободата на движение на ищеца. Съдът е установил фактите, свързани със задържането и неговата продължителност въз основа на представените писмени доказателства, като за изясняване на обстоятелствата по иска са разпитани и двама свидетели. Въз основа на това съдът е приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, предвид отмяната на заповед за задържане на лице рег. 251зз-13 от 05.02.2019 г., издадена от полицейски инспектор в група ППЛТХ, сектор ПОП и ПВОО, отдел Криминална полиция при ОДМВР Бургас. АС Бургас е счел, че самият факт на незаконосъобразно задържане за 24 часа на Д. Драгиев, както и невъзможността за свободно придвижване и поставянето му в изолирана среда, предполага настъпването на дискомфорт, притеснение и неудобства, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. При определяне размера на обезщетението съдът преценил понесените от ищеца неимуществени вреди, но посочил, че исковото производство за обезщетяване не следва да се превръща в източник за обогатяване. Изложено е, че Драгиев действително е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания и стрес, но по делото не е доказано състоянието на ищеца да е било трайно или по някакъв начин да се е отразило на професионалния/личния му живот. Така съобразно чл. 52 ЗЗД, исковата молба е уважена до размер от 500 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за задържане, като в останалата ѝ част до 2000 лева е отхвърлена. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АС Бургас за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ налице е отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт заповед за задържане на лице рег. 251зз-13 от 05.02.2019 г., издадена от полицейски инспектор в група ППЛТХ, сектор ПОП и ПВОО, отдел Криминална полиция при ОДМВР Бургас. От незаконосъобразното задържане в продължение на 24 часа за ищеца реално са настъпили неимуществени вреди, като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за задържане. Правилно съдът е определил и размера на дължимото обезщетение за вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи частично иска, съдът е приел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Действително, от самия акт на незаконосъобразно задържане Д. Драгиев е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в психическо страдание. Посегателството върху свободата, каквото е задържането без законово основание, несъмнено пораждат неимуществени вреди, но както правилно е посочил административният съд производството за обезщетение не следва да се превръща в източник на обогатяване, поради и което определеното обезщетение в размер на 500 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. То е изцяло съобразено с трайната практика на ВАС относно размера на присъжданите обезщетения в подобен случай, която пък отразява актуалния икономически стандарт в страната. В този смисъл определеният размер на обезщетението от административния съд е правилен. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, а предвид изхода от спора, разноски не се дължат. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение