Решение № 3506 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15620/2011 г.

Решение № 3506 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15620/2011 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов КМЕТЪТ на община е обжалвал решението от 26.10.2011 г. по адм. д. № 197/11 г. на Врачанския административен съд за отмяната на заповедта му от 31.03.2009 г. за изменението на план за застрояване на урегулиран поземлен имот.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва касационната жалба, прокурорът заключава, че е неоснователна.

КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е неоснователна.

1. Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението поради това, че оспорващият не бил вписан в имотния регистър към датата на заповедта.

Право да обжалват подробните устройствни планове и техните изменения, съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ, имат носителите на вещни права върху засегнатите имоти според данните от имотния регистър, до изготвянето му - от разписния лист към кадастъра. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКИР, в имотния регистър се вписват актовете за признаване и прехвърляне на правото на собственост и за учредяването, прехвърлянето, изменението или прекратяването на останалите вещни права върху недвижимите имоти. Тези актове, следователно, са първичните, а имотният регистър - вторично доказателство за подлежащите на вписване юридически факти. Поради това те, доколкото са безспорни, следва да се зачетат като доказателства по чл. 131 ЗУТ и без да е извършено вписването им в имотния регистър, респ. в кадастъра.

В случая оспорващият е закупил апартамент с право на строеж върху имота преди изменението на плана, поради което неоснователно е възражението, че е нямал право да го обжалва поради невписване на правото си в имотния регистър.

1. Установено е, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК заповедта съдържа само правни, не и фактически основания за издаването си.

Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и са негов ограничителен белег. Затова липсата им не само не позволява индивидуализирането му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на отсъствието му. Тя не може да бъде заменена от посочването на правни основания.

В заповедта се сочи, че изменението е на осн. чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ, без да са конкретизирани нито обществено-икономическите или устройствни промени, нито преценените като нови държавни или общински нужди. Налице е, следователно, абсолютно основание за отмяната й, към което оплакванията на касатора относно другите административнопроизводствени нарушения са неотносими.

Следва решението да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд