Решение № 11061 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2018 г.

Решение № 11061 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от дата 29.05.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) – В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Великова, за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в диспозитива на Решение № 5640/15.04.2019 г., постановено по адм. дело № 8505/2018 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Иска се съдът да се произнесе изрично и в частта по касационната жалба на Ж. Баргазова против Решение № 972/08.05.2018 г. постановено по адм. дело № 627/2018 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлено оспорването против РА, в частта, с която на лицето са установени задължения за здравно осигуряване по Закона за здравното осигуряване, а именно главница в размер на 5057,16 лева и лихви в размер на 1696,85 лева. Ответната страна – Ж. Б. излага писмено становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, шесто отделение, като съобрази изложените в искането доводи за поправка на очевидна фактическа грешка, намира същото за процесуално допустимо, а разгледано по същество за неоснователно. Видно от подадената касационна жалба до Върховен административен съд Ж. Баргазова изрично изтъква, че оспорва Решение № 972/08.05.2018 г. постановено по адм. дело № 627/2018 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата й срещу РА № 1500015/09.11.2015 г. издаден от орган по приходите, потвърден с Решение № 12/11.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП, в частта, в която са й определени вноски за ДОО по КСО за данъчни периоди от м. 01.2010 г. до м. 12.2013 г. в размер на 12 571,56 лева и лихви за просрочие – 4967,89 лева. Жалбоподателката излага твърдения, че не оспорва решението на административния съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу РА, в частта, с която за ревизираните периоди са установени задължения за здравни осигуровки и моли касационната инстанция да отмени решението на първоинстанционния съд само в обжалваните части. С Решение № 5640/15.04.2019 г. постановено по адм. дело № 8505/2018 г. Върховният административен съд, шесто отделение е оставил в сила Решение № 972/08.05.2018 г., постановено по адм. дело № 627/2018 г. по описа на Административен съд В., в частта, в която е отхвърлена жалбата на Ж. Баргазова от [населено място], против Ревизионен акт (РА) № 1500015/09.11.2015 г., издаден от орган по приходите, потвърден в обжалваната част с Решение № 12/11.03.2016 г., на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - В., при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на Ж. Баргазова са установени допълнително задължения за Държавно обществено осигуряване по Кодекса за социалното осигуряване за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., общо в размер на 12 571,56 лева – главница и лихви за просрочие – 4967, 89 лева. Съгласно текста на чл. 175, ал. 1 АПК очевидна фактическа грешка представлява писмена грешка, грешка в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Приема се в правната теория, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване, отразено в писмения текст на решението. В конкретния случай не е налице нито една от цитираните хипотези. Тричленният състав на Върховен административен съд, шесто отделение не е допуснал в диспозитива на решението твърдяното несъответствие на формираната действителна воля, така както се сочи в искането на директора на Дирекция "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП, съответно няма основание за поправка на ОФГ. Водим от горното и на основание чл. 175 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,