Решение № 6770 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2015 г.

Решение № 6770 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. Х., подадена чрез процесуален представител адв. Цветков, против Решение № 2629 от 02.12.2014 г., постановено по адм. дело № 391 от 2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и против Ревизионен акт (РА) № 261203737/11.10.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в потвърдената му част с Решение № 10 от 04.01.2013 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени издадения РА. Претендира се присъждане и на разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез юрисконсулт, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира и разноските за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административния съд - Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) № 261203737/11.10.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в потвърдената му част с Решение № 10 от 04.01.2013 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, с който на С. С. Х. от гр. Хасково са определените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 3 217,08 лв. и лихви 2 543,34 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3 050,11 лв. и лихви 2 002,64 лв., както и срещу допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ на самоосигуряващото се лице за 2006 г. както следва: вноски за ДОО - 2 143,20 лв. и лихви - 2 582,52 лв., вноски за ДЗПО - 451,20 лв. и лихви ДЗПО - 543.69 лв. и вноски за ЗО- 676,80 лв. и лихви 444,37 лв. Ревизията е била по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, при констатирано превишение на извършените разходи над доказаните приходи за данъчни периоди 2005 и 2006 г. В констатациите на обжалвания РА е записано, че органите на приходите са извършили анализ на паричните приходи на семейството с доказан произход и разходите на семейството за закупен недвижим имот, внесени суми в дружества и СМР, при което са установили данни за укрити доходи, съответно за 2005 г. в размер на 18 245,96 лева и за 2006 г. в размер на 18 435 лева, които представлявали превишение на извършените разходи над приходите с доказан произход. За да отхвърли жалбата на С. С. Х. срещу обжалвания Ревизионен акт, АС - Пловдив е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, съдът изцяло е възприел установената в ревизионното производство фактическа обстановка, въз основа на която направил правни изводи, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по посочения процесуален ред, тъй като за 2005 г. и 2006 г. извършените от С. С. Х. разходи надвишавали установените й доходи. Този извод е обоснован с факта, че С. С. Х. и съпруга и Т. С. Х. са собственици на многофамилна жилищна сграда, узаконена с акт за узаконяване през 2009 г. Приел е, че ревизираното лице не разполага с декларирани и обложени доходи, които да покриват разходите през 2005 г. и 2006 г. за построяването на сградата, поради което същата била построена с парични средства с неустановен произход. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на закона. Случаите, при които се преминава към ревизия по особения ред са изброени изчерпателно в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Съобразно процесуалните правила за разпределяне на доказателствена тежест органите по приходите следва да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства - в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. Неправилен е изводът на АС - Пловдив, че са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за облагане по аналог - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Принципно превишението на разходите над приходите представлява основа за облагане по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за която се дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и ЗОВ, но за да обосноват наличието на такова превишение органите по приходите е следвало да предоставят възможност на ревизираното лице да представи доказателства за доходи и от там да се съпоставят разходите за 2004 г., както и наличните парични средства към 01.01.2005 г., а това не е сторено и не е преценено от съда. Необоснован е изводът на съда, че С. С. Х. и съпруга и Т. Х. не са разполагали с никаква парична наличност в началото на ревизирания период. Доказателствата, събрани в хода на съдебното производство сочат, че с Протокол № 1112486/17.09.2011 г. към ревизионната преписка е присъединен Протокол № 1021619/30.09.2010 г. за извършена проверка на Телят Телят Хасан. Съдът е игнорирал значимото за спора обстоятелство, че Телят Хасан е получил в заем сумата от 80 000,00 лева по Договор от 27.12.2004 г., сключен с "ПСК Детелина" ООД. След като заема е получен в края на 2004 г., при липса на данни за извършени разходи след неговото получаване, неправилно съдът е приел, че към 01.01.2005 г. тази сума не е била разполагаема за Т. Х. и съпругата му - ревизираното лице. Само тя е достатъчна, за да покрие разходите за СМР по многофамилната жилищна сграда в гр. Хасково, които органът по приходите е приел, че са били в размер на 37 497,00 лв. за 2005 г. и в размер на 40 200,00 лв. за 2006 г., което сочи, че не е налице превишаване на разходите над приходите на РЛ за отчетните периоди. В този смисъл е постановено Решение № 3060/04.03.2014 г. по адм. дело № 9756/2013 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение на АС - Пловдив, с което е отменен РА за установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и за ЗОВ за 2006 г. на съпруга Т. Х. Въз основа на изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че по делото не е доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за облагане по аналог, а като е приел обратното и потвърдил РА, с която на С. С. Х. са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и ЗОВ за 2006 г., както и лихви за просрочие, Административен съд - Пловдив е постановил неправилно решение, поради неправилно приложение на материалния закон, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА досежно установените задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и ЗОВ, както и лихви върху тях. При този изход на спора, решението на административния съд следва да бъде отменено и досежно присъденото с него юрисконсултско възнаграждение. Наред с това е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция. Предвид, че по делото са направени разноски за адвокат в размер на 1800,00 лева по договор за правна защита и съдействие от 17.05.2016 г. и 5,00 лева за държавна такса, то Дирекция "ОДОП" - Пловдив следва да заплати на С. С. Х. от гр. Хасково разноски за касационната инстанция в размер на 1805,00 лева. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,