Решение № 7899 от 15.9.2022 г. на ВАС, III о.

Едноличният търговец Т. Илиев с фирма ЕТ Т. Илиев - ТОП-92 със седалище София е подал касационна жалба срещу решение 571 от 03.02.2022 г. по адм. дело 2905/2021 г. по описа на Административния съд - град София в частта, в която е отхвърлен предявеният от него срещу Националната агенция за приходите иск за заплащане на обезщетение в размер 717 782 лева за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати икономически ползи, причинени от незаконосъобразното решение ПИ-165/13.04.2020 г., издадено от директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите София, постановление С170022-022-0002541/27.01.2017 г. и постановление С190022-022-0052317/24.06.2019 г. на старши публичен изпълнител при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Националната агенция за приходите е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски, направено е възражение за прекомерност. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на едноличния търговец Т. Илиев с фирма ЕТ Т. Илиев ТОП-92 със седалище София срещу Националната агенция за приходите, с която е предявен иск в размер на 718 936,30 лева за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наложени от публичен изпълнител запори за обезпечаване на публични вземания върху банковата сметка на ищеца в Уникредит Булбанк АД, поради което ищецът пропуснал да реализира ползи от добив на земеделска продукция, получена от обработката на 7.208,433 декара земеделска земя през стопанската 2019 г. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на внасяне на исковата молба до окончателното й изплащане. Административният съд установил, че с влязло в сила съдебно решение 4252/29.07.2020 г. по адм. дело 3939/2020 г. по описа на Административния съд София-град е отменено решение ПИ-165/13.04.2020 г. на директора на Териториалната дирекция на Националната дирекция за приходите София, с което била отхвърлена жалбата на едноличния търговец Т. Илиев срещу отказа на старши публичен изпълнител при Териториалната агенция за приходите-София за отмяна на обезпечителни мерки върху вземания на ищеца, наложени с постановление С170022-022-0002541/27.01.2017 г. и постановление С190022-022-0052317/24.06.2019 г. Със същото съдебно решение били отменени постановление С170022-022-0002541/27.01.2017 г. и постановление С190022-022-0052317/24.06.2019 г. на старши публичен изпълнител при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите София в частта относно наложената обезпечителна мярка запор върху банкова сметка в Уникредит Булбанк АД и делото било изпратено като преписка на публичния изпълнител с указания в 7-дневен срок да вдигне наложените обезпечителни мерки. В мотивите си съда приел, че запорът е бил наложен върху несеквестируемо имущество каквото представлявали паричните средства, изплатени на ищеца като финансово подпомагане от Държавен фонд Земеделие . По делото били представени договори за наем на земеделски земи с обща площ 6 431,313 дка, сключен на 23.07.2019 г. между ищеца и Н. Костов, и договор от 22.07.2019 г. за наем на земеделски земи, сключен от ищеца с Бояна Агро ЕМ ЕООД, с наемна цена 25 лева на декар годишно, или равностойността в слънчоглед по пазарни цени, платима след края на стопанската година. Договорите били прекратени по взаимно съгласие на страните със споразумения от 07.05.2020 г. и 08.05.2020 г., поради това, че земите не се обработвали. Наемателят и наемодателите не отчели разходи и приходи по договорите в годишните си данъчни декларации, нямало издадени фактури, включени в дневниците за покупки и продажби. Като доказателства била приети и писма, разменени между ищеца и едноличния търговец Г. Миленов и между ищеца и Агро Агро ЕООД, според които ищецът получил откази за доставка на горива и семена с отложено плащане след края на стопанската година поради извънредната епидемиологична ситуация. По сметката на ищеца в Уникредит Булбанк АД, по която получавал плащания от Държавен фонд Земеделие , в периода 01.10.2019 г.-31.12.2020 г. били наложени четири запора от частни съдебни изпълнители по образувани от тях дела. По същата сметка постъпвали плащания от ДФ Земеделие през периода от 01.10.2019 г. до 31.12.2020 г. в различни размери. Сумите, представляващи субсидии, изплащани от Държавен фонд Земеделие не били запорирани от частните съдебни изпълнители като несеквестируеми, видно от представени от тях удостоверения. По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, според което наетите земеделски земи били 7 129,713 декара, собствените на ищеца 76 730 декара или общо 7 206,443 декара. Ищецът ползвал безвъзмездно стопански двор в землището на село Гайтанево, притежавал дълготрайни материални активи за обработка на земеделски земи. При среден добив на слънчоглед от 203 кг/дка и средна цена от 765,93 лева на тон, приходите от наетите и собствени земи биха били 1 120 485 лева, разходите 402 703 лева, като финансовият резултат би бил положителен 717 782 лева. За кампания 2019 г. земеделската субсидия възлизала на 144 339,57 лева. Приходите от земеделски субсидии на ЕТ Т. Илиев - ТОП-92 за 2019 г. били общо 39 517,51 лева, а за 2020 г. - 16 368,72 лева. Към 31.10.2019 г. ищецът разполагал с транспортни средства с балансова стойност от 42 374,83 лева, офис оборудване на стойност 1 846,67 лева, други машини и оборудване на стойност 683 948,50 лева, компютърна техника на стойност 7 136,66 лева. Декларираните от ЕТ Т. Илиев ТОП-92 приходи за 2019 г. в годишната данъчна декларация са 90 411,11 лева, от които 39 517,51 лева държавни субсидии. Декларираните приходи за 2020 г. били 26 836,22 лева, от които 16 368,72 лева държавни субсидии. От правна страна административният съд приел, че исковете са неоснователни. Съдът посочил, че присъждането на обезщетение за вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт предполага установяването на реални, а не хипотетични вреди. Ищецът трябвало да докаже при условията на пълно и главно доказване, че имуществото му със сигурност би се увеличило, ако не бяха наложените по сметката му незаконосъобразни запори. Ищецът обаче не провел такова доказване. От установените факти не можело да се направи извод, че той действително е пропуснал ползи от реализацията на земеделска продукция по причина, че не е могъл да се разпорежда с паричните си средства. Договорите, които представил, нямали достоверна дата. Ищецът не разполагал с необходимия персонал да обработва значителния масив земеделски земи, притежавани и наети от него. Не били представени договори за доставка или продажба на бъдещата продукция. Нямало данни, че ищецът е реализирал в големи размери и за предходните години. Не били представени доказателства, че има пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и твърдяното увеличение на имуществото на ищеца. Доказателствата сочели, че причината земите да не се обработят не били запорите, наложени върху получената от ищеца субсидия от Държавен фонд Земеделие , а затруднената организация на работа след настъпилата пандемия. Ищецът е имал възможност да предприеме действия по замяна на обезпечението със запор върху движими вещи по реда на чл. 199 от ДОПК или да използва притежаваните активи за получаване на друго финансиране и погасяване на задълженията. Пропуснатите от ищеца ползи не били причинени пряко и непосредствено от отменените актове на приходната администрация, а се явявали резултат на организационно-стопански решения на търговеца в условията на пандемична обстановка. По тези съображения административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с логическите правила и с материалния закон. Съдът е направил логични и законосъобразни изводи, основани на събраните по делото доказателства, които в пълнота изясняват фактическата обстановка. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и намира за необходимо да направи и други в подкрепа на правилността на постановеното решение. Запорът върху вземания на длъжника от публичен изпълнител може да бъде наложен като обезпечение или като част от принудително изпълнение. Съгласно чл. 197 ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция. Решението на директора на териториалната дирекция може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя. Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Ищецът не е твърдял, че е обжалвал наложените през 2017 г. и 2019 г. запори от публичен изпълнител, което означава, че до отмяната им със съдебното решение от 29.07.2020 г. по адм. дело 3939/2020 г. по описа на Административния съд София-град правното им действие е правомерно. В исковата молба ищецът твърди, че е понесъл имуществени вреди от незаконосъобразно наложените запори. Игнорира се фактът, че обжалваният от ищеца акт е отказ на публичния изпълнител да отмени наложените обезпечителни мерки и именно този акт е отменен от съда като незаконосъобразен. Отмяната на постановленията, с които обезпеченията са наложени, е последица от отмяната на обжалвания от едноличния търговец административен акт. При това положение не може да се приеме, че има пряка причинна връзка между твърдените в исковата молба вреди и отменените постановления за налагане на запор върху наличните и постъпващите суми по банковата сметка на ищеца в Уникредит Булбанк АД. Съгласно чл. 208 ДОПК отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването и след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. Отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197 в 7-дневен срок от съобщаването му. Мълчаливият отказ за отмяна на обезпечението може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне по ал. 1. Решаващият орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1, изречение първо, или че са налице условията по чл. 199, ал. 2 ДОПК. В случая съдът е отменил обезпеченията на основание, на което ищецът е могъл да обжалва тяхното налагане че обезпечават несеквестируеми вземания, формирани от суми, съставляващи финансово подпомагане, изплатено на ищеца от Държавен фонд Земеделие . Основанията за отмяна на обезпеченията в производството по чл. 208 ДОПК, след като те вече са били наложени, са други: погасяване на задължението или когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението. Решението на съда за отмяна на отказа за отмяна на обезпечителните мерки и на постановленията на публичния изпълнител обаче е влязло в сила и следва да бъде съобразено. Същевременно трябва да се отчете, че то няма обратно действие, а проявява действие занапред. Независимо от отмяната на административния акт, ангажирането на имуществената отговорност на ответника законосъобразно е отказано от административния съд по съображения, че липсват останалите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд е направил правилен извод, че наложените с постановления от 2017 и 2019 година запори, обезпечаващи публични задължения на едноличния търговец Т. Илиев, не са довели до пропускането на сигурни ползи от нереализирана земеделска продукция. Както е установено от заключението на икономическата експертиза и от представеното извлечение от сметката на едноличния търговец Т. Илиев с фирма ЕТ Т. Илиев Топ-92 открита в Уникредит Булбанк АД, преведените по сметката суми от Държавен фонд Земеделие за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., възлизат на 39 517,51 лева, а за периода 1.01.2020 г. - 31.12.2020 г. на 16 368,72 лева. Съпоставката между приходите от земеделска субсидия, получени за 2019 година по сметката на ищеца и необходимата за обработката на ползваните от него земеделски земи сума от 402 703 лева, подкрепя извода на първоинстанционния съд, че пропускането на ползи от обработването на земите не се дължи на наложените запори. Със средствата, представляващи финансово подпомагане от Държавен фонд Земеделие , получени за 2019 и 2020 година, едноличният търговец не би могъл да обработи ползваната от него земя и да получи приходи от 717 782 лева. Освен това при твърдение, че пропуснатите ползи се отнасят за стопанската 2019-2020 година или за времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година, издаденото на 13.04.2020 г. решение ПИ-165/13.04.2020 г. на директора на Териториалната дирекция на Националната дирекция за приходите - София не би могло да окаже въздействие върху целия исков период, възпрепятствайки ищеца да получи приходи от дейността си на земеделски производител. При отсъствието на сочените касационни основания за отмяна решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,