Решение № 15781 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5814/2010 г.

Решение № 15781 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5814/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бьорингер Ингелхайм Фарма" ГмбХ& Ко против решение № 84 от 29.12.2009 г., постановено по адм. дело № 5529/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - зам. председателят на Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Чайкафарма Висококачествени лекарства" АД не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 119/26.03.2009 г. на зам. председателят на Патентно ведомство, с което е отменено действието на територията на Република България на марка с международна регистрация рег. № 682396 "Tomapyrin" с притежател "Бьорингер Ингелхайм Фарма" ГмбХ& Ко. За да постанови този резултат съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт съгласно правилото на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК и е направил извод за неговата законосъобразност. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо притежателя на марката са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19 от Закона за марките и географските означения за отмяна на действието на регистрацията на марката за територията на страната. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е прието, че жалбоподателят е могъл да защити правата си в хода на образуваното съдебно производство като ангажира доказателства, установяващи ползването на марката по смисъла на закона през релевантния период. В изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 вр. чл. 170, ал. 1 от АПК съдът е указал на страните доказателствената им тежест. "Бьорингер Ингелхайм Фарма" ГмбХ& Ко не е изложило каквито и да било твърдения за използване на марката в първоинстанционното производство и не е представило доказателства за това. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в случай на оспорване датата на получаване на уведомлението от Патентно ведомство, адресирано до жалбоподателя, но страните са заявили, че няма да сочат доказателства и нямат доказателствени искания. Ето защо правилно съдът е кредитирал копието на обратната разписка, установяващо получаването на съобщението от жалбоподателя. От изложеното следва, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че притежателят на марката не е използвал същата по смисъла на чл. 19 от Закона за марките и географските означения, поради което и изводът на съда за материалната законосъобразност на оспорения административен акт е правилен. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се осъди "Бьорингер Ингелхайм Фарма" ГмбХ& Ко да заплати на Патентно ведомство сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,