Решение № 257 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 148/2015 г.

Решение № 257 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 148/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветан Георгиев Георгиев от гр. Бургас срещу решение № 1931 от 18.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1596/2014 г. от Административен съд Бургас с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията (ГДИН) при Министерство на правосъдието, чрез пълномощника си юрк. Николова, дава становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № Л-6525 от 27.06.2014 г., с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. 2 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) вр. чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.) вр. чл. 228, ал. 1, т. 5 ППЗМВР (отм.) на Цветан Георгиев Георгиев - командир на отделение Затворническо общежитие "Строител" - III категория към Затвора гр. Бургас, I категория е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория за срок от една година" и служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 228, ал. 1 ППЗМВР (отм.), в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да отхвърли жалбата като неоснователна, първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. 2, вр. чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. По спорния въпрос относно това виновно ли е извършено деянието на Георгиев или е бил поставен в обективна невъзможност да предотврати бягството, каквото е възражението на жалбоподателя, съдът е приел, че това възражение е неоснователно и недоказано. С оглед разпоредените му с длъжностната характеристика задължения той е следвало да не допуска лишените от свобода след вечерна проверка да не са по местата си и да се намират извън сградата на общежитието. Според съда неизпълнението на служебните задължения се състои именно в липсата на достатъчна организация, за която той, като ръководител, е отговорен; в недостатъчен контрол върху поведението на лишените от свобода, за да не допусне бягство. Проблемите с охранителните съоръжения, на които се позовава Георгиев са приети от съда като повод неговата бдителност да бъде повишена, а професионалното му поведение - съответно на обстановката, което в случая не е така. За неоснователно е прието и възражението, че единият от двамата бегълци не попада в хипотезата на "доведено или задържано лице" по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 5 ППЗМВР (отм.). Задържането на осъдения и отвеждането му до мястото на изпълнение на наказанието се извършва от службите на Министерство на правосъдието, които могат да ползват съдействието на съответните органи на МВР, което сочи, че такова лице е именно задържано лице по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 5, предл. второ ППЗМВР независимо от повода за това-в случая за изпълнение на наказание "лишаване от свобода". За неоснователно е прието и възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Императивните правила за провеждане на дисциплинарното производство са били спазени; същото е проведено с участието на държавния служител от МВР, като са му били разяснени правата; събрани са релевантните за решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност доказателства; след техния анализ е изготвена е обобщена справка, която му е била предявена; дадена е възможност за депозиране на възражения. Административнонаказващият орган не е нарушил правото на защита на жалбоподателя, тъй като в административното производство той не е изразил желание да бъде защитаван от свой колега, съгласно чл. 230, ал. 4 ЗМВР (отм.). За неоснователно също така е прието и възражението за неправилно прилагане на материалния закон. При фактическата установеност, подкрепена от събраните доказателства, съдът е приел изводите на административния орган за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР (отм.) вр. чл. 228, ал. 1, т. 5 ППЗМВР (отм.) са законосъобразни. Въз основа на това и наложеното наказание е съответно на разпоредбите на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР (отм.). Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението по т. I. 1 на касационната жалба. Няма спор по делото, че Иван Георгиев Гюров, осъществилия бягство, е осъден на 4 години "лишаване от свобода" за въоръжен грабеж, а Иван Стоянов Радев, направилия опит за бягство, също е лишен от свобода и че двамата са настанени в общежитието на 16.04.2014 г. (л. 27) по решение на комисията по изпълнение на наказанията (чл. 73 ЗИНЗС). Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода, в случая в затворническото общежитие (ЗО). В този смисъл тези лица са и "задържани лица", тъй като не разполагат с възможност за свободно придвижване, а са подчинени на нормите на ЗИНЗС. Позоваването на касатора на разликата в нормативното уреждане на положението на изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" и настанените в общежитието с мярка за неотклонение "задържане под стража" в случая е неуместно, защото и Гюров и Радев са осъдени и изтърпяват наказание "лишаване от свобода". Именно като такива те са се намирали в ЗО, а съставът на ЗО следва да има грижата да не позволи извършването на бягство, което в случая е станало известно на обществото чрез средствата за масова информация. Именно тези обстоятелства, безспорно установени от съда, са го мотивирали да направи заключение, че Цветан Георгиев е реализирал състав на вмененото му дисциплинарно нарушение като не е взел всички необходими мерки за недопускане на бягство от задържано и изтърпяващо присъда лице. Недоказано е възражението за неправилно приложение на материалния закон поради приетото за извършено нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 5 ППЗМВР, тъй като нарушението е резултатно, а не формално, а в разглеждания случай според касатора не е налице причинно-следствена връзка между неизпълнението на служебните задължения и извършеното бягство на затворника. Първоинстанционният съд дава подробна и аргументация на тези възражения в обжалваното решение, която се споделя изцяло от настоящия състав и не следва да бъде повтаряна. На следващо място неоснователно е възражението на Георгиев относно неизпълнение на задълженията от страна на ръководството за необходимото техническо оборудване на затворническото общежитие, липсата на което спомага за реализацията на бягството. Местата за лишаване от свобода, съгласно чл. 44, ал. 1 ЗИНЗС трябва да бъдат оборудвани с технически и други средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения, като в чл. 24, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че оборудването с такива средства е в зависимост от категорията на настанените лишени от свобода. В своето обяснение рег. № 1209 от 27.05.2014 г. (л. 25) началникът на сектор ЗО "Строител" към Затвора гр. Бургас Янко Вълков е посочил, че е поставял многократно въпроса за уязвимост на покрива на административната сграда, откъдето е извършено бягството, и е изисквал да се огради мястото с концентрирана бодлива тел, но въпросът е оставал висящ пред началника на Затвора Бургас и Инспектората на МП, поради което е пуснал рапорт № 2890 от 04.07.2013 г. В този смисъл са и дадените обяснения от Петко Сапунджиев - командир на отделение в ЗО (л. 28) и от касатора (л. 22), но не е приложен нито посоченият рапорт, нито други писмени доказателства в подкрепа на тези твърдения. Неоснователно е възражението за нарушение на процесуалните правила и по-точно на правото на защита, тъй като в административното производство касаторът бил лишен от възможността да бъде подпомаган в защитата си от Петко Сапунджиев. Видно от съдържанието на заповед № Л-5005 от 14.05.2014 г., с която е образувано дисциплинарното производство и която е доведена до знанието на касатора на 27.05.2014 г., дисциплинарно-разследващият орган е запознал същия с правото му да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител. В обясненията си от същата дата - 27.05.2014 г., Ц. Георгиев е посочил, че ще бъде подпомаган, на осн. чл. 230, ал. 4 ЗМВР, от гл. пол. Петко Сапунджиев (л. 24). Последният е участвал в дисциплинарното производство като е дал обяснения именно като подпомагащ (л. 28). Ето защо не отговаря на доказателствата по делото изявлението на касатора, че Комисията е допуснала нарушение като не е запознала подпомагащия с обобщената справка. За запознаване с тази справка е бил поканен Цветан Георгиев, който лично е удостоверил това обстоятелство с подписа си без да изложи възражение в смисъл, че се ограничава правото му на защита, тъй като за запознаване с тази справка не е уведомен и Петко Сапунджиев. Същото се е повторило и след поканата за запознаване с предложението на ДНО за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 15, ал. 1, предл. последно от Инструкция № Iз-2813 от 04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика (отм.) ДРО официално поканва чрез писмена покана по образец служителя срещу когото е образувано дисциплинарното производство, за запознаване с обобщената справка, а съгласно ал. 2 на текста подпомагащият защитата служител удостоверява с подпис, имена, длъжност, дата и час, че се е запознал с обобщената справка. Следователно, не е задължение на ДРО да покани подпомагащият защитата служител. Това е негов ангажимент. Ето защо няма нарушение на нормата на чл. 230, ал. 4 ЗМВР (отм.), тъй като на жалбоподателя е била дадена възможност да упражни правото си по чл. 230, ал. 4 ЗМВР (отм.) и той се е възползвал от това право в обема, който е преценил. Първостепенният съд е анализирал събраните по делото доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е постановил обоснован съдебен акт. Фактите, установени в производството, кореспондират на правната норма на материалния закон, поради което и възражението за необоснованост е неоснователно. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена до сумата от 400 (четиристотин) лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При така изложените мотиви и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Пето отделение