Решение № 721 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 897/2018 г.

Решение № 721 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 897/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Я. Я. от [населено място] срещу решение № 995 от 06.12.2017 г. по адм. д. № 584/2017 г. на Административен съд – София област, втори състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД–13–104 от 26.05.2017 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие"-София област, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Я. Я. на длъжност "главен директор" на ГД "Аграрно развитие", в на Областна дирекция "Земеделие" - София област, ранг I младши ранг, считано от 26.05.2017 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директора на Областна дирекция "Земеделие" - София област, чрез процесуалния си представител и с представен писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената заповед № РД–13–104 от 26.05.2017 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие"-София област, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Я. Я. на длъжност "главен директор" на ГД "Аграрно развитие", в на Областна дирекция "Земеделие"-София област, ранг I младши ранг, считано от 26.05.2017 г. За да постанови обжалваното решение, състав на Административен съд – София област приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при издаването й не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Правилно първоинстанционния съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областна дирекция "Земеделие", по силата на която Директора на Областна дирекция, в случая на Областна дирекция Земеделие Софийска област - назначава държавни служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Правилно Административен съд – София област намира, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, както и че са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като Я. Я. е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 07.02.2002 г., на основание чл. 69 КЗОО (сега КСО), като с разпореждане № 6, 14.06.2002 г. е уточнен размера на пенсията. Оспореното решение е правилно. Процесната заповед № РД – 13 – 104 от 26.05.2017 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Я. е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, като органът постановява същата при наличие на сочените в нея фактически обстоятелства, а именно, че служебното правоотношение на жалбоподателя е възникнало след като последния е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО. Тези обстоятелства са отразени в процесната заповед, като е определено и изплащането на дължимите обезщетения. Правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е законосъобразна - налице са фактическите и правни основания, посочени в нея – няма спор, че жалбодателя е упражнил правото си пенсия за осигурителен стаж, което се установява от приложеното разпореждане № 11/01.05.2002 г. на ТП на НОИ София, с което на същия е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 и 2 КСО, считано от 07.02.2002 г., а същият е назначен на държавна служба в Областна дирекция "Земеделие" – София – област със заповед № РД-13-013/15.03.2013 г. на директора на посочената администрация, считано от 18.03.2013 г. С оглед на това обосновано е прието, че заповедта е постановена при правилно приложение на материалния закон. Законосъобразно първоинстанционния съд приема, че в случая са спазени изискванията за форма на акта, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, която не задължава административния орган да излага мотиви при прекратяване на служебното правоотношение по този ред, тъй като в посочената норма законодателят е уредил материалноправните предпоставки за едностранното упражняване на потестативно право на органа да прекрати служебното правоотношение. При това наведените доводи за допуснати нарушения на изискванията за формата на акта са неоснователни. Наведените в касационната жалба доводи допуснати нарушения при възстановяване на Я. на заеманата длъжност поради отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение с влязло в сила съдебно решение и назначаването на друг служител - Т. Т. на длъжността, заемана от Я. - Главен директор на Главна дирекция "Аграрно развитие" - Областна дирекция "Земеделие" – София са неотносими към предмета на спора, който пред настоящата инстанция е за правилността на решението на първоинстанционния съд, а пред първоинстанционния съд е бил за законосъобразността на заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на Я. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ искането за присъждане на разноски от страна ответника е основателни и следва жалбодателя да бъде осъден да заплати на Областна дирекция "Земеделие" – София-област деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващо хонорар за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение