Решение № 7041 от 13.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Про-вал ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], подадена чрез адв. Н. Гьошев, срещу Решение 7731 от 20.12.2021 г. по адм. дело 4714/2021 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед 3-ЦУ-1092 от 08.04.2021 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с която на дружеството е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК) 2014-2020. В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че дружеството е осъществявало търговска дейност по код 56.10 Дейност на ресторант и заведения за бързо хранене от Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008). Сочи, че нетните приходи от продажби на дружеството за месец април 2020 г. от извършвана търговска дейност, свързана само и единствено с ресторантьорския бизнес на дружеството, са в размер на 0,00 лева. Според касатора верността на това твърдение се установява с представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза. По изложените съображения оспорва извода на съда, че от събраните по делото доказателства не може да се направи заключение, че дейността, с която е кандидатствало дружеството, действително е осъществявана от него. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което съдът да отмени административния акт и преписката да бъде изпратена на органа. Претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Заповед 3-ЦУ-1092 от 08.04.2021 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Про-вал ЕООД по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки по ОПИК 2014-2020. За да постанови обжалваното решение, административният съд е установил от фактическа страна, че Про-вал ЕООД е подало проектно предложение BG16RFOP002-2.095-3535 за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020, по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки . Във формуляра за кандидатстване дружеството е декларирало оборот е в размер на 10 566,97 лв., като исканата финансова помощ е 2 113,40 лв. С обжалваната заповед е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подаденото проектно предложение на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и 18 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и Решение 947 от 18.12.2020 г. на Министерски съвет на Република България. Отказът е мотивиран с установено несъответствие с разпоредбите на раздел 11, т.11.1, подточка 4 и раздел 11, т. 11.2, подточка 2 от Условията за кандидатстване. Органът е посочил, че кодът на осъществяваната от дружеството основна икономическа дейност през 2019 г. не е сред посочените в подточка 4 на т. 11, раздел 11.1 от Условията за кандидатстване, което съгласно подточка 2 на т.11, раздел 11.2 е основание за отхвърляне на искането. Въз основа на установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Мотивирал е извод, че от представените по делото доказателства не може да се направи обосновано заключение, че дейността, с която е кандидатствало дружеството, действително е осъществявана от него през 2019 г., предвид декларираните от самото дружество данни пред НСИ и липсата на други доказателства, които да установят този факт по безспорен начин. По изложените съображения съдът е обосновал извод за неоснователност на жалбата. Решението е правилно, но по различни от изложените в него мотиви. Условията за кандидатстване по схема BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки са утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и са влезли в сила. Условията са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството - касатор е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването (след дадените от органа указания) на съответната декларация (Приложение 1), задължително изискуема като приложение към проектното предложение. Обжалваният отказ е мотивиран с несъответствие на кандидата с изискванията на подточка 4 на т. 11.1, раздел 11, Критерии за допустимост на кандидатите , и подточка 2 на т. 11.2, раздел 11, Критерии за недопустимост на кандидатите , от Условията за кандидатстване. Съгласно т. 11.2, подточка 1 от Условията, кандидатите могат да заявяват подкрепа само за основната или допълнителната си икономическа дейност, която попада сред допустимите кодове, изброени в т.11.1 от Условията за кандидатстване (съответно засегнатите търговски обекти следва да извършват допустимата основна или допълнителна търговска дейност, която попада сред допустимите кодове, изброени в т.11.1 от Условията за кандидатстване). Кодът на икономическите дейности се проверява по данни за последната отчетена финансова година след 2019 включително. В случай че след проверката се установи, че съгласно данните от НСИ/Мониторстат кодът на основната/допълнителната икономическа дейност на кандидата е недопустим, Условията предвиждат, че заявлението се отхвърля. В подточка 4 на т.11.1, от Условията за кандидатстване са посочени кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности (КИД 2008), които са допустими за финансиране. Декларираният пред НСИ за 2019 г. от Про-вал ЕООД код за основна дейност е 72.19 Научноизследователска и развойна дейност в областта на естествените, медицинските, селскостопанските и техническите науки, без биотехнологиите , като в отчетите на дружеството не е посочено осъществяване на допълнителна дейност с код 56.10. В отговора на дружеството във връзка с изпратеното уведомление за установено несъответствие на проектното предложение, е приложено удостоверение за регистрация на ресторант, отчет на касовия апарат за периода 28.11.2019 г. 31.12.2019 г. и отчет от касовия апарат за периода 01.01.2020 г. 31.01.2020 г. Приложен е и отговор от НСИ във връзка с отправено от дружеството искане за извършване на корекция на подаден в НСИ годишен отчет за дейността на търговеца за 2019г., в който се сочи, че не е налице основание за извършване на претендираните корекции на декларираните данни в ГОД за 2019 г. Следователно безспорно е установено по делото, че в годишния отчет за дейността на дружеството за 2019 г., подаден в НСИ, не е посочен код за допълнителна икономическа дейност 56.10 Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване . Заявен е единствено код за основна икономическа дейност 72.19. Условията за кандидатстване по конкретната процедура допускат административният орган да извърши корекция във формуляра за кандидатстване, когато след проверката се установи, че съгласно данните от НСИ/Мониторстат за 2019 г. кодът на основната/допълнителната икономическа дейност на кандидата е допустим, но е попълнен погрешно във формуляра за кандидатстване, но не и да извърши корекция на кода, подаден от кандидата в НСИ, тъй като административният орган е обвързан от него и няма правомощие да проверява неговото съответствие. В този смисъл представените от дружеството доказателства за извършване на допълнителна икономическа дейност с код 56.10, както и заключението на вещото лице са неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото не установяват деклариране на спорния код пред НСИ в законоустановения срок. При извършването на проверката по проектното предложение административният орган е бил длъжен да вземе предвид именно наличната към релевантния момент информация в Информационна система Бизнес Статистика , поддържана от НСИ, което в случая е изпълнено. По изложените съображения решението е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Национална агенция за приходите юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 1 АПК Върховният административен съд