Решение № 1720 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2017 г.

Решение № 1720 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Х. А. - гражданин на Афганистан срещу Решение № 2018/27.03.2017 г. по адм. дело № 2237/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. Т. се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не взел предвид събраните по делото доказателства и дал вяра на доказателствата представени от ответната по делото страна. Твърди се, че са нарушени правата на защита и на участие на лицето в производството по оспорване на акта, с който му е отказано предоставяне на бежанки или хуманитарен статут. Търси се отмяна на оспорения съдебен акт. Ответната по жалбата страна моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, излага доводи по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционния акт за правилен постановен при спазване на съдопризводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Моли да бъде оставен в сила. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Х. А. - гражданин на Афганистан срещу Решение № 1621/03.02.2017 г. на Председател на ДАБ при Министерски съвет с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на лицето. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ария. Събраните от административния орган в хода на воденото пред него производство данни са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и е формулиран извод, че акта отговаря на изискванията на АПК, тъй като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на въведените от законодателя правила. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и в сроковете описани в АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения: При произнасянето си първоинстанционният съд е съобразил всички относими към производството факти и обстоятелства. Безспорно е установено, че Х. А. е подал молба за международна закрила с № 105450-7227 от 01.11.2016 г. Въз основа на същата е проведено производство по събиране и обследване на относимите и нужни за законосъобразното и мотивирано произнасяне на компетентния административен орган данни и обстоятелства. При осигуряване в максимална степен на правото на участие на лицето, търсещо закрила в производството и при гарантиране на осъществяване на правото му на защита в пълен обем, административния орган - Председател на ДАБ, е издал оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 1621/03.02.2017 г., с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В хода на административното, а в последствие и на съдебното производство е установено, че мотивите на Ария да напусне страната си по произход имат икономически характер и целта му е била да достигне Германия, където както твърди, живее негова сестра. По време на проведеното с него интервю не са изтъкнати значими за производството доводи, свързани с наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут на лицето. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на молителя, тъй като изнесените от Ария факти не обосновават извод за възможност от възникване у него на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. В случая не са налице конкретни данни и доказателства, от които да се направи извод за наличието у чужденеца на основателен страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Формулираните в тази насока изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е развил подробни мотиви относно липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец на молителя. И към настоящия момент, пред настоящата инстанция не са изнесени достоверни твърдения за наличието на основателен страх от преследване от държавата, организации или партии, подвизаващи се на нейна територия. Твърденията за отправени чрез писма и обаждания по телефона заплахи не са взети предвид от съда, тъй като не съдържат информация за конкретно предприети действия, насочени към увреждане на здравето и живота на лицето или създаващи реална заплаха за него. В интервюто е изрично описано, че лицето не е арестувано и не е имало проблеми на етническа основа, не му е оказвано насилие, не са му отправяне заплахи и не е имал проблем с властите. Тези данни, изнесени лично от търсещия закрила са взети предвид при произнасяне както на административния орган, така и на съда, разгледал жалбата срещу административния акт. Обоснован е изводът за липса на предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Няма данни, че лицето е напуснало Афганистан поради това, че е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция или другите материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 9 от ЗУБ. В хода на административното производство са констатирани редица неточности и непоследователност в описаната от лицето бежанска история, които са довели решаващия орган до извод за нейната несъстоятелност и за измислянето и единствено и само с цел оставане на територията на Р България или получаване на възможност за достигане до Германия. Съдът е разгледал подробно събраните по делото данни за актуалната обществено - политическа обстановка в Ислямска република Афганистан. На база тези данни, съдът обосновано е заключил, че в страната на произход на молителя към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието същият да представи доказателство, че тя представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Несъстоятелни са твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на лицето в производството пред административния орган и в хода на съдебното обжалване на Решение № 1621/03.02.2017 г. на Председателя на ДАБ. С лицето е проведени съответно интервю, на което е присъствал и преводач. Връчените документи с разяснения на процедурата и правата на лице, търсещо закрила в Р България са били преведени на разбираем за Ария език и той е декларирал това с подписа си. На лицето е разяснено, че има право на защита, но липсват данни и твърдения такава да е поискана. Едва пред настоящата инстанция е поискано предоставяне на правна помощ и това искане на лицето е удовлетворено незабавно. С оглед твърденията за познаване на английски език до степен такава, че да преподава на други лица, Х. А. е можел да установи и самостоятелен контакт с длъжностни лица и да изяви претенциите си при несъгласие с поведение на служители на решаващия орган. Липсват твърдения в жалбата за ограничаване на възможността на търсещия закрила да се яви пред решаващия състав на АССГ. Твърденията за повреда на служебен автомобил на ДАБ са голословни и неподкрепени с доказателства, а такива са могли да бъдат събрани и изтъкнати своевременно. Предвид описаното, съдът счита, че в хода на първоинстанционното производство са събрани и проверени всички относими и необходими за формулиране на обоснован извод факти и обстоятелства, при което са спазени изискванията за законосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция решение. При липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при наличието на безспорни данни за правилно приложения на материалния закон, следва атакуваното пред касационната инстанция решение да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да се квалифицира като неоснователна. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение