Решение № 2370 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12585/2013 г.

Решение № 2370 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12585/2013 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виолета Атанасова Асенова от гр. Варна срещу решение № 1551 от 14 юни 2013 г., постановено по адм. д. № 110/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 550-6/26 и 27 юли 2012 г. на Общински съвет - гр. Варна в частта му по отношение на поземлени имоти № 923 и № 224. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Общински съвет - гр. Варна, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Виолета Атанасова Асенова срещу решение № 550-6/26 и 27 юли 2012 г. на Общински съвет - гр. Варна, с което е одобрен подробен устройствен план - план за улична регулация (ПУП-ПУР) в частта му по отношение на поземлени имоти № 923 и № 224. Съдът е приел, че при одобряването на плана по отношение на процесните имоти не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на решението на общинския съвет в оспорената му част на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е от доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, че улицата, която засяга собствения на оспорващата поземлен имот № 923, представлява улица VI клас, размерите на която са в съответствие с минималните изисквания за този клас, както и това, че така проектираната улица не засяга законно изградени строежи в имота. От представените по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице е установено също така, че за територията в обхвата на оспореното решение на общинския съвет, в това число и по отношение имота на Виолета Асенова, не е налице приложен план. Ето защо изводите както на административния орган, така и на първоинстанционният съд, че в случая се касае за план за улична регулация по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, съответстват на закона. Неоснователно е възражението на касаторката относно липсата на решение на общинския съвет, съобразно което процесния ПУП да се процедира по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, вместо по ал. 1 на същия текст. Двата плана действително са различни, като с този по ал. 1 се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, а с плана по ал. 7 вместо него се създава план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Видът на конкретния план е определен със заповед на кмета на общината (в случая заповед № 0947/12 април 2010 г. на кмета на община Варна), а обосновката за създаването на такъв план, както и изискванията относно териториалния му обхват, сроковете и етапите за изработването му са заложени в техническото задание. С решението си - предмет на настоящото съдебно производство, общинският съвет е одобрил именно план по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, което обстоятелство е изрично посочено в решението. Неоснователно е и възражението, направено в касационната жалба, че съдът е обосновал решението си не в съответствие със събраните по делото доказателства, а на такива, които са му служебно известни и са свързани със законността на постройката в поземлен имот № 224. Тези доказателства - виза за узаконяване и разрешение за строеж, по съществото си представляващо акт за узаконяване, са приложени и приети като доказателства по делото. Обстоятелството, че тези доказателства са известни на съда във връзка с друго производство, е без значение в случая. Това е така, тъй като - както законосъобразно е прието и в оспореното решение, в настоящото производство не могат да бъдат разглеждани и събирани доказателства, касаещи законосъобразността на представения акт за узаконяване. На последно място неоснователно е и възражението относно наличието на несъответствие между текстовата и графичната част на оспорения ПУП-ПУР относно обстоятелството дали поземлен имот № 224 е извън обхвата на разработката. В тази връзка съдът обосновано е приел, че това обстоятелство засяга правата само на собствениците на посочения поземлен имот и доколкото Виолета Асенова не е сред тях, то тя не може да упражнява чужди права. Тук следва да се посочи и това, че предвид спецификата на плана по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, с него се регулират само улиците, респ. границите на имотите, които граничат с улица - предмет на разработката, но не и вътрешните регулационни граници. Поради това поземлен имот № 224 не попада в обхвата на разработката, но неговата северна граница е регулирана с проектираната улица VI клас, с която граничи. С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,