Решение № 8414 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1322/2010 г.

Решение № 8414 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1322/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 09.10.2009 г., постановено по адм. д. № 3145/08 г. Административен съд - София-град,, първо адм. отд., втори състав, е отхвърлил жалбата на "ВК - Комерсиал" ООД - гр. София, срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 12 от 24.07.2007 г., издадено от началника на Митница - София, потвърдено с Решение № Б-66 от 13.03.2008 г. на директора на РМД - гр. София. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "ВК - Комерсиал" ООД - гр. София, представлявано от управителя Красимир Коцев. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока . Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София-град и да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата и отмени решението на Началника на Митница - София. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба Началник на Митница- София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Ответния по касационната жалба директор на Агенция "Митници" София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "ВК - Комерсиал" ООД - гр. София, срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 12 от 24.07.2007 г., издадено от началника на Митница - София, потвърдено с Решение № Б - 66 от 13.03.2008 г. на директора на РМД - гр. София. На първо място административният съд е описал установената фактическа обстановка по отношение на извършения внос по ЕАД № 5000/4-01448/03.12.2005 г., № 5000/4-1127/09.01.2006 г. и № 5000/4-12796/24.02.2006 г., събраните доказателства в развилото се административно производство и основанията на митническите органи за определяне на допълнителни митни задължения. Съдът е дал и подробно тълкуване на разпоредбите на ЗМ, уреждащи реда за облагане с мита на внасяните в Република България стоки, в това число създадения преференциален режим на внос на стоки с произход от Европейската общност. Във връзка с последното е дадена подробна регламентация на доказателствата, които установяват извършения внос от Общността, в това число т. н. сертификат за движение EUR. 1, както и правния режим за тяхната проверка. Административният съд е дал квалификация на получения отговор от полските митнически власти относно извършена последваща проверка на сертификата, придружаващ гореописаните ЕАД-та и установяващ произхода на стоката от Общността, при която проверка е установено, че стоката е с произход Кот д"Ивоар, откъдето е внесена в Полша и където не е била обработвана или преработвана и поради това е запазила произхода си. В тази насока е прието, че се касае за официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК , във вр. с чл. 144 от АПК, който е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и съставлява годно доказателство за извършените от него действия. Изложени са мотиви, че в това си качество този документ притежава обвързваща съда доказателствена сила че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление, са такива, каквито се твърдят в документа. Посочено е, че тази материална доказателствена сила не е оспорена, респективно оборена в хода на съдебното производство, поради което с него документ се опровергава изцяло автентичността на сертификата за преференциален произход на стоките, придружаващ вноса по смисъла на чл. 31, т. 2 от Протокол № 4. Отбелязано е още, че волеизявлението на чуждестранния продавач на стоката, че се задължава същата да бъде придружена със сертификат за произход EUR. 1 не може да обори материалната доказателствена сила на официалния отговор на полските митнически власти. С оглед на това и предвид не ангажирането на други доказателства в тази насока съдът е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че за всяка една от доставките е представил сертификат за преференциален произход. Съдът е приел за неоснователно и оплакването за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 220, пар. 2, б. "б" от Регламент № 2913/12.10.1992 г. относно създаване на митнически кодекс на общността, като е посочил, че тази норма е нетносима и неприложима в случая, като добросъвестността на купувача би имала значение в неговите търговски взаимоотношение, но не и в административните такива. Решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно. Макар в касационната жалба да се сочат всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, основните доводи са за допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока се навеждат аргументи, че представеният при вноса сертификат за произход е имал подпис и печат на официален държавен орган, в случая Полската митница, и в това му качество е представен от дружеството, поради което в случая е налице хипотезата на чл. 220, пар. 2, т. М3 от Регламент № 2913/92 г. на Съвета и дружеството не следва да носи отговорност за установеното в последствие невярно съдържание на сертификата. Направеното оплакване е неоснователно. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Дружеството жалбоподател е извършило внос по ЕАД № 5000/4-01448/03.12.2005 г., № 5000/4-1127/09.01.2006 г. и № 5000/4-12796/24.02.2006 г., към които е представило сертификат за движение EUR. 1 № PLA 0026120/08.11.2005 г., според който стоката, предмет на вноса, е с произход Полша. При последваща проверка на сертификат за произход, извършена по реда на чл. 32 от Протокол № 4 относно дефиницията на понятието "Стоки с произход" и методите на административното сътрудничество е получен отговор на Полската митническа администрация, според който стоките са внесени в Полша от Кот Д, Ивоар, не са били обект на обработка или преработка и запазват първоначалния си произход. Предвид на това митническата администрация е приела, че не са налице условията за прилагане на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, и са определени митни задължения за 23 005 лв. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че издаденият митнически акт е правилен и законосъобразен. В касационната жалба не се оспорват тези изводи на първоинстанционния съд, а основно се оспорва изводите му за неприлагането на чл. 220, § 2, т. М3 от Регламент № 2913/92 г. Оплакването е неоснователно. Освен аргументите на първоинстанционния съд в тази насока следва да бъде отбелязано, че въпросният внос е извършен през 2005 и 2006 г., т. е. преди влизането на Република България в Европейския съюз на 01.01.2007 г., от който момент на сетне се прилага и европейското законодателство, в това число въпросния Регламент № 2913/92 г., който не е бил част от действащото право към момента на вноса и разпоредбите му не намират приложение. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,