Решение № 405 от 16.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопоцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Д., чрез адв. Рангелов срещу Решение 1067/03.06.2024 г., постановено по адм. дело 62/2024 г. по описа на Административен съд/АС/ Враца, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 3345/12.12.2023 г. на Ректора на Университет за национално и световно стопанство/УНСС/, с която на жалбоподателката е наложено административно наказание Преместване в друг блок и стая . Д. релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Оспорват се изводите на АС - Враца за липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта на Ректора на УНСС. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска решението да бъде отменено. Претендира разноски. В съдебно заседание касаторката не се явява лично, представлява се от адв. Рангелов, който поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея доводи. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Ректорът на УНСС, чрез адв. Миланов в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Миланов, който оспорва касационната жалба и поддържа депозирания писмен отговор. Моли за присъждане на разноски по представен списък на същите. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение намира за допустима касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Враца е била Заповед 3345/12.12.2023 г. на Ректора на УНСС, с която на основание чл. 21, ал. 1 от АПК, чл. 32, ал. 1, т. 8 от Закона за висшето образование/ЗВО/, чл. 36 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове и чл. 31 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС на жалбоподателката е наложено административно наказание Преместване в друг блок и стая . Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма с посочено правно основание за издаването й, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Посочил е, че заповедта е издадена в изпълнение на решение на Комисията по социално битови въпроси на учащите се в УНСС, взето на заседание от 27.11.2023 г. обективирано в протокол 7. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото категорично се установява поведение на административно-наказаното лице Д., довело до възпрепятстване на другите живущи да упражняват правото си на спокойно и несмущавано обитаване на стая в студентско общежитие, провокирайки конфликт, с което е нарушила правилата на морално - етично съжителство, разглеждани в посочения по-горе контекст на спазване на забрани за определено поведение, с което да не се пречи другиму да упражнява свои права, както и активност за проява на внимание, отговорност и уважение в междуличностните отношения. В процесния случай спорът, касаещ настаняване на определено легло, не е разрешен доброволно с взаимни отстъпки и компромиси от спорещите страни, а е прераснал в скандал, с подаване на жалби, довел и до намеса на администрацията на студентските общежития. Това води до извод за нарушение от страна на Д. на вмененото на студентите задължение по чл. 31, ал. 1, т. 4 от Правилника, както правилно е приел наказващият орган. При така установеното от фактическа и правна страна административният съд е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. При напълно изяснена фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло. Правилни са изводите на АС Враца, че изискването за форма на акта, е спазено. Същият е издаден във валидна писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта са обективирани в Протокол 7 от 27.11.2023 г. от заседание на Комисията по социално - битовите въпроси на учащите се при УНСС. Този протокол е част от административната преписка и изрично в оспорената заповед е налице позоваване от страна на органа на констатациите в него и взетото решение от Комисията. Приложените към него писмени доказателства съдържат фактически установявания относно нарушение на "Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС", същите представляват мотиви на акта, съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд на РБ. Протоколът е приобщен към обжалвания административен акт с цитирането му и изричното позоваване на административния орган. С оглед изложеното неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че са налице фактически правни основания за издаване на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, Висшите училища на основата на Наредбата приемат свои правилници за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития, както и за ползване на студентските столове. Последните, както и сочената по-горе наредба вменяват задължения на настанените в общежитията студенти да ползват същото с грижата на добър стопанин, както и да опазват имуществото му и да спазват правилата за вътрешния ред и санитарно-хигиенните изисквания. Както беше посочено по - горе съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, Висшите училища на основата на Наредбата приемат свои правилници за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития, както и за ползване на студентските столове. Задължението по чл.31, ал.1, т.4 от приетият Правилник за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на УНСС, по - конкретно да не пречат с поведението си на другите живущи да упражняват правата си и да спазват морално етичните норми на съжителството в общежитието кореспондира изцяло със задължението на лицата, настанени в студентски общежития, предвидени в Наредбата за ползване на студентските общежития и столове. Съдът правилно е анализирал събраните по делото доказателства въз основа на които е приел, че в случая безспорно е установено неизпълнение на задължението по чл.31, ал.1, т.4 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на УНСС, а именно Д. с поведението си е пречила на другите живущи да упражняват правата си на спокойно обитаване на стаята в студентското общежитие. С оглед изложеното постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски, представляващи такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. по представен списък на основание чл. 80 от ГПК. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение