Решение № 8290 от 29.9.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на Дари Стил 2014 ЕООД с [ЕИК] и съдебен адрес: гр. София, пл. [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. В. Иванов, против Решение 4300/30.06.2021 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 4317/2021 г. С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) и да му се присъдят сторените разноски. Ответникът по касационна жалба началник на отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Ненкова. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение по Закона за правната помощ. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била Заповед ФК С1001 - 0456039/02.04.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена на Дари Стил 2014 ЕООД ПАМ запечатване на търговски обект магазин за продажба на мъжки и дамски дрехи, находящ се в гр. София, [жк], [улица]срещу блок [номер], стопанисван от дружеството, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена контролна покупка на стойност 35 лв. Обстоятелството е удостоверено с Протокол за извършена проверка серия АА 0456039 от 17.03.2021 г. и приложенията към него. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и частична основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Обсъдил е доводите на жалбоподателя за допуснати при издаването й съществени процесуални нарушения и е счел същите за неоснователни. Изложил е мотиви за това, че извършването на нарушението е безспорно установено. Установена е и разлика между фактическата касова наличност и разчетената чрез фискалното устройство в размер на 27 лв. Размерът на стойността на покупката, за която не е издаден фискален бон 35 лв., както и наличната сума в касата, която не е отчетена чрез фискалното устройство, според съда обосновават законосъобрзното налагане на ПАМ за срок от 10 дни, достатъчни за постигането на законово регламентираните превантивни цели. С оспореното в настоящото касационно производство съдебно решение АССГ е изменил Заповед ФК С1001 - 0456039/02.04.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, като е намалил продължителността на наложената с нея ПАМ от 14 дни на 10 дни. Ответникът по жалбата не е обжалвал с касационна жалба така постановеното решение в частта му, в която на практика чрез изменението на заповедта първостепенният съд я е отменил в частта й на наложена ПАМ за срок от 4 дни, и същото е влязло в сила. За касатора Дари Стил 2014 ЕООД е налице правен интерес да оспори решението на АССГ, с което чрез изменението на заповедта е отхвърлена жалбата му против частта от нея, с която е наложена ПАМ за срок от 10 дни. Жалбата му против тази част от съдебното решение е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество, неоснователна. Правилно първостепенният съд е приел, че след като протоколът за проверка е подписан без възражения от присъстващата при проверката Д. Димитрова продавач консултант, която е дала писмени обяснения, потвърждаващи констатациите в него, то обстоятелството, че не са налице данни за връчването на екземпляр от него на управителя на дружеството, не е накърнило правото му на защита и не може да бъде преценено като съществено нарушение, налагащо отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Същото се отнася и за допуснатата фактическа грешка при изписване имената на управителя на дружеството в текста на заповедта, доколкото то е индивидуализирано чрез вярно изписан ЕИК и адрес за кореспонденция, който е и адресът, вписан в Търговския регистър. Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на управителя и представляващ дружеството Д. Русев - и обжалвана в срок по съдебен ред. ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 и по арг. на чл. 187, ал. 1 ЗДДС се налага на юридическото лице, а в случая неговото наименование, ЕИК и адрес на управление са точно посочени. Неоснователен е и доводът на касатора, че от протокола не става ясно дали разликата между наличните пари в касата и разчетените чрез фискалното устройство включва и сумата 35 лв., за която не е издаден фискален бон, най малкото поради това, че тази сума е по-голяма от установената разлика 27 лв., а и в описа на паричните средства, е посочено, че това са наличните пари в касата преди проверката (162 лв.) при издаден фискален бон преди проверката на стойност 55 лв. и служебно въведени в касата 80 лв. (общо 135 лв.). По така изложените съображения настоящият касационен състав преценява като правилно, обосновано и съответно на приложимия материален закон решението на АССГ в частта му, в която чрез изменение срока на ПАМ и определянето му на 10 дни вместо 14 дни обжалваната заповед ФК С1001 - 0456039/02.04.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, е потвърдена. Решението в посочената част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 АПК, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение