Решение № 13 от 13.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2930/2011 г.

Решение № 13 от 13.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2930/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпил е касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура-гр. София против присъда, постановена от Апелативния съд-гр. София по внохд № 614/11 г., като се претендира наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. По реда на чл. 351, ал. 3 НПК е прието допълнение към протеста. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт - не поддържа протеста, в частта по обвинението по чл. 311 НК, а в частта по чл. 282 НК - преценява същият като несъответен на изискванията на чл. 351 НПК. Подсъдимата Е. Х. З. и защитата й, редовно призовани, не се явяват. Писмено е изразено становище за неоснователност на подадения протест. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 185/10 г. Окръжният съд-гр. Благоевград осъдил подсъдимата З. на основание чл. 311, ал. 1, чл. 54 и чл. 37, ал. 1, т. 6 НК на три месеца лишаване от свобода и на лишаване от право да заема държавна или обществена материално отговорна и свързана материална отчетност длъжност за срок от три месеца; на основание чл. 282, ал. 2, във връзка с ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 2, ал. 2, чл. 54 и чл. 37, ал. 1, т. 6 НК на една година и два месеца лишаване от свобода и на лишаване от право да заема държавна или обществена материално отговорна и свързана с материална отчетност длъжност за срок от една година и два месеца; на основание чл. 23 НК на подсъдимата е определено едно общо наказание - една година и два месеца лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна или обществена материално отговорна и свързана с материална отчетност длъжност за срок от една година и два месеца; на основание чл. 66 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. По внохд № 614/11 г., образувано по жалба на подсъдимата, Апелативният съд-гр. София отменил посочената присъда изцяло и вместо нея постановил нова присъда № 28 от 10.10.2011 г., с която оправдал подс. З. по предявените й обвинения по чл. 311, ал. 1 и чл. 282, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК. Посочените съдебни актове са предхождани от други - осъдителна присъда по нохд № 156/07 г. по описа на БОС, която с решение № 461/09 г. по внохд № 561/09 г. на САС (по жалба на подсъдимата) е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на стадия на досъдебното производство Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Подаденият касационен протест е бланков, с него са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, без да са посочени данните, които ги подкрепят. В направеното по реда на чл. 351, ал. 3 НПК допълнение, прокурорът е изложил данните в подкрепа на релевираните основания, но само спрямо обвинението по чл. 311 НК. За обвинението по чл. 282 НК липсват такива данни. Така констатираното налага следните изводи: 1) в частта, с която е оспорена присъдата на САС по оправдаването на подс. З. по обвинението по чл. 282 НК, протестът следва да се остави без разглеждане, тъй като е несъответен на изискванията на чл. 351, ал. 3 НПК и предпоставя невъзможност за настоящата инстанция до осъществи надлежно възложената й от закона проверка, както и да постанови решението си съответно на изискванията на чл. 354, ал. 4, във връзка с чл. 339, ал. 1 и 2 НПК и 2) пределите по чл. 347, ал. 1 НПК очевидно се ограничават до проверка на атакувания съдебен акт в частта, с която подсъдимата З. е оправдана по предявеното й обвинение по чл. 311 НК. Протестът, в проверяваната част, е основателен - в рамките на фактите, приети за установени от САС, законът е приложен неправилно. 1.С протеста се възразява наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК при съображения, че след като САС е констатирал непълнота на доказателствата е бил длъжен да я отстрани. Твърди се, че "несъбирането на доказателства за извършването на пълна материална проверка на активите в гимназията и несъбирането на доказателства за съществуването на налична документация за подобни активи, нарушава правата на обвинението". Възражението е неоснователно. Предявеното срещу подсъдимата обвинение е за документно престъпление, в частност - по чл. 311, ал. 1 НК, като са добре известни признаците от обективна и субективна страна, поради което не е било наложително изследването на обстоятелства, стоящи вън от кръга по чл. 102 НПК за инкриминираното престъпление - тези, относно обективното наличие или не на отразените въз основа на мемориалния ордер активи. 2.С протеста се оспорва изводът на решаващия съд за това, че мемориалния ордер е диспозитивен документ и това възражение е основателно. Подсъдимата, обобщено, е обвинена за това, че е отразила в мемориален ордер невярно обстоятелство - съществуването на инвентаризационен опис, свързан със Заповед № 70/18.07.2003 г. От приложения на досъдебното производство, в папка - единна одитна преписка, се съдържа цитирания Правилник. Внимателният му прочит дава основание за следните изводи: същият е издаден на основание Закона за счетоводството, националния сметкоплан, албума на първичните счетоводни документи - 1996 г. - утвърден от МФ, националните счетоводни стандарти; в раздел II-Б са регламентирани вторичните счетоводни документи, които са носители на обобщена, преобразувана информация от първичните счетоводни документи и съдържат следните реквизити: наименование на документа; номер и дата на съставяне; стойност, отразена в първичните счетоводни документи, съгласно, които е съставен и подпис на съставителя; на същото място в раздел II- Б т. 1,2 и 3 са посочени видовете вторични счетоводни документи, а именно - по т. 1 - сборна ведомост за дебитните и кредитните обороти по сметки; по т. 2 - мемориални ордери - за регистриране на тримесечните сборове от сборните ведомости или за оформянето на отделни счетоводни статии и по т. 3 - оборотна ведомост. Безспорно е, че същият Правилник - раздел II-А, регламентира първичните счетоводни документи, сред които е инвентаризационния опис на дълготрайни активи. ВКС не установи, въз основа на Правилника да е възможно оформянето на отделни счетоводни статии да става, чрез мемориален ордер, без позоваването на първичен счетоводен документ. По идентичен начин стоят нещата и със Закона за счетоводството, в редакцията му от Дв. бр. 98/01 г., в сила от 01.01.2002 г. - приложим, с оглед времеизвършване на инкриминираното деяние. Съгласно чл. 8, ал. 3 от същия първичните и вторични счетоводни документи са основание за записванията по счетоводните сметки, а съгласно чл. 9 ЗС вторичният счетоводен документ съдържа реквизитите, за които стана дума. Като носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи, вторичния счетоводен документ, в това число и мемориалният ордер, няма качества на доказателство за правомерно или не боравене с активите, ако към него не е приложен и първичния документ. Иначе казано, няма съмнение, че МО винаги е свързан с първичен счетоводен документ. От друга страна, мемориалният ордер не е изцяло диспозитивен, както е приел САС. Безспорно е, че той изразява и определени разпоредителни действия - да се впише в съответната счетоводна сметка съответния актив. Наред с това той съдържа и удостоверителна част, в която има волеизявление на неговия автор с отразяване на факт от обективната действителност - наличието на определен по вид първичен счетоводен документ, като основание за издаването на МО, който факт би могъл да бъде отразен и невярно. Поради това МО може да бъде предмет на лъжливо документиране. Свързано с обвинението, от съществено значение е изготвян ли е инвентаризационен опис при изпълнение на спомената по-горе заповед и налице ли е такъв, а не дали са налице счетоводно описаните активи, в каквато посока е изместено изследването на обстоятелствата от кръга по чл. 102 НПК. Наличието или не на материалните активи, би могло и да има значение, но за друг вид престъпно посегателство, различно от документното престъпление, предмет на настоящото производство. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 и чл. 355, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК, ВКС, първо наказателно отделение