Решение № 7352 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2012 г.

Решение № 7352 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Висшия съдебен съвет (ВСС), действащ чрез процесуалния си представител против решение № 3147 от 02.03.2012 г. постановено по адм. д. № 4889/2011 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с искане за отмяна, като неправилно - поради нарушение на материалния закон и необосновано - основания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. В с. з. процесуалният представител на касатора, поддържа така депозираната касационна жалба на изложените в нея съображения. Ответникът Николай Иванов Урумов чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Подробни съображения в тази насока са развити в представени по делото писмени бележки. Претендират се направените по делото разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. застъпва се становище, че процесното дисциплинарно наказание е следвало да се отмени освен на основанията изложени в съдебното решение и на още едно основание - поради погасяване по давност на възможността за реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо магистрата Николай Урумов. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касатора не опровергават изводите от фактическо и правно естество, направени от състава на първоинстанционният съд. С обжалваното решение № 3147 от 02.03.2011 г. постановено по адм. д. № 4889/2011 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение е отменено решение по протокол № 11 от 23.03.2011 г. на ВСС, с което по т. 17.1. е прието, че с действията си, Николай Иванов Урумов, съдия във Върховен административен съд, е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), като виновно е нарушил правилото по т. 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), за периода след решението на ВСС по протокол № 21 от 20.05.2009 г., за одобряване на този КЕПБМ, респ. чл. 5, ал. 5 от действащите преди това Правила за професионална етика на съдиите в България (ППЕСБ) и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт и по т. 17.2. от същия протокол, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от две години". Въз основа на събраните по делото доказателства, съдебният състав на първоинстанционния съд е обосновал извод за незаконосъобразност на дисциплинарното наказание, поради допуснати от наказващия орган съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и норми при налагане на наказанието и поради липса на осъществен състав на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. В тази връзка настоящият петчленен състав намира, че в конкретния случай не е изтекла погасителната давност за реализиране на дисциплинарната отговорност, каквото становище по делото застъпва представителя на прокуратурата. Дисциплинарното производство е образувано на 03.06.2010 г. по инициатива на петима членове на ВСС, които са и членове на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" при ВСС. По отношение на вносителите, нарушението следва да се счита за открито на 14.05.2010 г., когато чрез предаването "Здравей България" по Нова телевизия е изнесена информация за придобити от роднини на магистрати вещни права в община Приморско. Няма основание данните за предходни публикации по случая в печатни и електронни издания, приложени по делото като доказателства, в това число и публикацията във вестник "Десант" от 29.10.2009 г., да бъдат счетени като начален момент на давностните срокове. Тази информация, оповестена в издания с регионален характер, не може да се приеме, а и няма други по делото данни за това, че е станала достояние на органа, компетентен да инициира проверка и евентуално да възбуди дисциплинарно производство. Поради тези съображения, петчленният състав намира, че дисциплинарното производство е образувано в рамките на преклузивните за това срокове, регламентирани в нормата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ (изм. с ДВ брой 33 от 2009 г.). Обжалваният съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че по делото има конкретизация на датата или периода в който се приема че е извършено дисциплинарното нарушение. Твърди се, че това е периода през който Деница Урумова - дъщеря на наказания магистрат Николай Урумов е придобила правото на строеж, като това било посочено в предложението на вносителите и очертано на страница първа от решението по дисциплинарното дело, образувано от ВСС. В предложението на вносителите, с което е започнало дисциплинарното производство спрямо магистрата Николай Урумов, липсва изрично посочена дата или поне период от време, през който привлеченият към дисциплинарна отговорност да е осъществявал вмененото му дисциплинарно нарушение. В това предложение, във връзка с периода на извършване на дисциплинарното нарушение е посочено само, че Деница Урумова е придобила право на строеж в резултат на незаконна процедура и това обстоятелство е станало известно на Николай Урумов. Тази част от предложението е възпроизведена дословно и в началната част на решението по дисциплинарното дело. След това, дисциплинарния състав в мотивите си приема, че от лятото на 2007 г. Николай Урумов е знаел за придобитото право на строеж от дъщеря му и несъмнено е бил в течение с последващите й действия по разгръщане на строителството. Действително едно дисциплинарно нарушение може да бъде извършвано продължително през определен период от време, какъвто е най-често срещания случай при дисциплинарните нарушения осъществявани чрез бездействие. Но при констатиране на такова нарушение и налагане на дисциплинарно наказание за него, дисциплинарно наказващия орган е длъжен задължително да посочи началото и края на периода през който се твърди, че е било осъществявано нарушението. Този период от време не може да се извежда чрез тълкуване, както предлага процесуалният представител на касатора в жалбата си. Посочването на периода, през който се твърди че е било извършвано дисциплинарното нарушение е от съществено значение не само във връзка със законосъобразността на наложеното наказание и правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, но и относно приложимата през този период правна норма, както правилно е приел това и тричленният състав на Върховния административен съд. При промяна в нормативната уредба, както е в конкретния случай, и при липса на изрично посочен период от време, през който е било осъществявано твърдяното дисциплинарно нарушение, за съда е невъзможно да провери правилно ли е била приложена правната норма. В конкретният казус липсва посочване на периода - като времеви отрязък, през който се твърди, че е осъществено дисциплинарното нарушение от магистрата Николай Урумов, което и според настоящия петчленен състав представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователни са и всички останали твърденията в касационната жалба, че по делото е доказано извършеното дисциплинарно нарушение от магистрата Николай Урумов, за което той е наказан с процесното решение на ВСС. Безспорно е по делото, че ВСС е наложил дисциплинарното наказание на Николай Урумов за извършени от него действия, с които същият виновно е нарушил правилото по т. 5.7 от КЕПБМ, за периода след решението на ВСС по протокол № 21 от 20.05.2009 г., за одобряване на този КЕПБМ, респ. чл. 5, ал. 5 от действащите преди това ППЕСБ. Тъй както дисциплинарното наказание е за извършени действия, то следва тези действия да са ясно и точно посочени и формулирани от дисциплинарно наказващия орган. Законосъобразно в случая тричленният състав на ВАС е приел, че в решението на дисциплинарния състав, представляващо мотиви за налагането на наказанието, са установени единствено действия на Деница Урумова - дъщеря на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Действията на това лице обаче, не са предмет на настоящото производство. Действително ВСС не е посочило никакви фактическите действия, които осъществяват личното активно поведение на дисциплинарно наказаното лице и които са довели до причиняване или съпричиняване на негативен резултат. След като е приел наличие на правнорелевантен резултат - уронване престижа на съдебната власт, дисциплинарно наказващия орган не е формулирал деянието (конкретното действие) и не е изложил никакви мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с вредата. В мотивите на дисциплинарния състав изрично се приема, че в случая дисциплинарното нарушение е извършено от магистрата Николай Урумов чрез бездействие. Тези мотиви обаче, въпреки тяхната пространност, не само че са неотносими към дисциплинарното наказание, тъй като същото е наложено за извършени действия от магистрата Николай Урумов, но и влизат в пряко противоречие с диспозитива на решението на ВСС, с което е наложено наказанието. Доколкото в решението си ВСС е приел, че магистрата Николай Урумов е извършил дисциплинарни нарушения единствено с действията си, но не и с бездействията си и е наказан за извършените от него действия, то правилно тричленният съдебен състав не се е занимавал с въпроса дали и доколко обсъжданите в мотивите на решението на дисциплинарния състав и на ВСС бездействия на съдия Николай Урумов осъществяват състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, тъй като той не е наказан за тях. В тази връзка, всички доводи наведени в жалбата се преценяват като неоснователни. В касационната жалба, процесуалният представител на касатора подробно се опитва да установи и обоснове какви са били конкретните действия на привлеченият към дисциплинарна отговорност Николай Урумов. На първо място обаче, следва да се отбележи, че това не може да става извън рамката на развилото се дисциплинарно производство пред ВСС. Непосочването на конкретните фактически основания, които да съответстват на определената квалификация на дисциплинарното нарушение не може да бъде заместено и/или санирано след налагане на дисциплинарното наказание. От друга страна, при положение, че липсват изложени мотиви в решението на ВСС, с което е наложено дисциплинарно наказание на Николай Урумов, правилно и законосъобразно тричленният състав на ВАС е приел, че решението на ВСС се явява постановено в нарушение на материалния закон. При липсата на формулирано от фактическа страна поведение на дисциплинарно наказаното лице, което да осъществява фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗСВ, следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е постановено в нарушение на материалния закон, защото вменените дисциплинарни нарушения са останали недоказани. Възприемайки тази фактическа обстановка, решаващият състав на Върховния административен съд - шесто отделение е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното с касационната жалба оплакване за неговото нарушение се преценява като неоснователно. Изводите му кореспондират със събраните и установени факти и обстоятелства по делото и са съобразени с тях и закона, поради което решението е и обосновано. Като постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК обжалваното решение да се остави в сила. С оглед изхода от делото се явява основателна и претенцията за присъждане на направените по делото разноски. Тази претенция е основателна до размера на реално направените разноски за адвокатска защита, пред тази инстанция, възлизащи на сумата 500 лева. Същите следва да бъдат възложени в тежест на касатора. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК