Решение № 3554 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14124/2008 г.

Решение № 3554 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14124/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, чл. 160 ал. 6 от ДОПК и е образувано по две касационни жалби: 1. Първата е подадена от "В и В" ООД, гр. Сливен, представлявано от Валентин Велчев, чрез процесуалния представител срещу частта от съдебно решение № 845 от 30.9.2008 г., постановено по адм. д. № 1003 по описа за 2007 г. на Административен съд - гр. Бургас, с която не е бил изменен РА № 2000118 от 26.6.2007 г. на ТД на НАП Сливен, потвърден с решение № РД-10-375 от 6.8.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Твърди неправилност на решението поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба и иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което се отменят атакуваните актове на органите по приходите. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по нея. 2. Втората касационна жалба е подадена от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител срещу частта от съдебно решение № 845 от 30.9.2008 г., постановено по адм. д. № 1003 по описа за 2007 г. на Административен съд - гр. Бургас, с която е бил изменен РА № 2000118 от 26.6.2007 г. на ТД на НАП Сливен, потвърден с решение № РД-10-375 от 6.8.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Твърди неправилност на решението поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба и иска отмяна на решението и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "В и В" ООД, гр. Сливен, чрез процесуалния си представител я оспорва, счита, решението в тази част за законосъобразно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационните жалби по наведените в тях касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК, приема за установено следното: Двете касационни жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество са основателни. Съдът не е формирал ясна воля по спорните въпроси, а по някои изобщо липсва такава. В жалбата пред първата инстанция дружеството е обжалвало РА№ 2000118 от 26.6.2007 г. на ТД на НАП Сливен, потвърден с решение № РД-10-375 от 6.8.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП в две части - за сумата 38357, 59 лв. неотчетени приходи и за сумата 27275, 92 лв. увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) С диспозитива на решението съда е направил следното - изменил е РА в частта за определените данъци от една сума на друга като само на стр. 5 от мотивната част е посочил че сумата от 38357, 59 става 10520, 24 лв. без да формира крайна воля нито за разликата между двете суми, нито за сумата 27275, 92 лв., за която изобщо няма становище в мотивите - и за двете няма отхвърлителна част в диспозитива. Липсват конкретни и точни мотиви и за размера на определените задължения, които би следвало да бъдат определяни органите по приходите като съда се произнася по законосъобразността на и обосноваността на ревизионния акт - особено спазени ли са материалноправните разпоредби по издаването му. Следователно съда би могъл първо да изясни основанието за посочените спорни суми - същите като увеличение на финансов резултат, на какво основание са определени и т. н. и ако има защо да се корегира размера на същите, а определените въз основа на тези суми данъци би могло да бъдат определени от органите по приходите предвид тези суми и при изяснени факти. В случая направеното само изменение, за което по принцип няма пречка по закон - чл. 160, ал. 1 от ДОПК, е направено така, че същото е неясно, посочва суми, за които съда няма мотиви в решението си и няма данни за останалата атакувана част от ревизионни акт, т. е. няма отхвърлителен диспозитив. Всички тези недостатъци по решението представляват съществени процесуални нарушения, които опорочават решението до степен, налагаща отмяна Решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане като освен дадените указания по-горе съда следва да изясни въпроса откъде идват разликите и в определените по РА и по решението на директора на дирекция "ОУИ" данъчни задължения. Разноските следва да бъдат преценявани при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение