Решение № 9584 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2016 г.

Решение № 9584 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Я., от гр. С. Загора против решение № 183/15.06.2016 г. по адм. дело № 241/2016 г. на Административен съд - гр. С. Загора, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № 2153-23-5/15.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С. З.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - С. З. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Позовава се на предвидената в закона забрана по чл. 105 от ЗЗД за прихващане без съгласието на кредитора относно вземания на същия, върху които не се допуска принудително изпълнение. Отбелязва, че след като по своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО се приравнява на принудително изпълнение на публично вземане, то при преценката дали може да се извърши прихващане, предвидена в същия текст на закона следва да се държи сметка дали може да се извърши принудително изпълнение върху конкретно вземане от ДОО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че с решение № 2153 - 23 - 5/15.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. С. Загора е потвърдено разпореждане № РП - 3 - 23 - 00112341 от 24.02.2016 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ досежно прихванато изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване в размер на 69,06 лева, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по болничен лист Е20154169979 за периода декември 2015 г. със задължение на Янкова към ДОО по влязло в сила разпореждане № КР - 280/19.09.2013 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в размер на 2680,40 лева, недобросъвестно получено обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. С обжалваното съдебно решение № 183/15.06.2016 г. по адм. дело № 241/2016 г. Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 5 КСО. Вземането на ДОО е изискуемо и ликвидно, не е погасено доброволно. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Уреденият в чл. 114, ал. 5 КСО способ за принудително изпълнение е специален по отношение на общия ред за прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. Закрилата по чл. 114а, ал. 1 КСО в сила от 01.01.2014 г. не се разпростира до задълженията, които осигурените лица имат към държавното обществено осигуряване, вкл. до дължими суми по реда на чл. 114 КСО. Изискуемото вземане на ДОО, установено по надлежния ред с влязъл в сила административен акт по чл. 114, ал. 3 КСО, може да бъде прихванато с вземането на осигуреното лице за парично обезщетение поради общо заболяване. Забраната за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК, се прилага в производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при принудително изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд по прилагане на изменените от 01.01.2014 г. разпоредби на чл. 114, ал. 4 и чл. 114а КСО - решение № 5776 от 10.05.2017 г. по адм. дело № 6527/2016 г. на ВАС; решение № 4128/04.04.2017 г. по адм. дело № 4771/2016 г. на ВАС; решение № 3758/28.03.2017 г. по адм. дело № 3140/2016 г. на ВАС. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение