Решение № 5775 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2013 г.

Решение № 5775 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1702/26.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1531/2013 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване № 1241040/10.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 91/5.04.2013 г. на директора на същата дирекция в частта, с която на "Селтик дивелъпмънтс" ООД - гр. Варна е отказано възстановяване на съдебно-деловодни разноски в размер на 4 887 лв., присъдени с определение № 952/27.02.2012 г. по адм. дело № 3034/2011 г. на Варненския административен съд и решение № 14837/26.11.2012 г. по адм. дело № 3911/2012 г. на Върховния административен съд, VIII отделение. Със същото решение е върната преписката по искането за възстановяване на посоченото дружество. Релевират се от касатора оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в касационната жалба, че процесната сума има характер на частноправно вземане в полза на регистриран субект по ДОПК и затова е приложим не чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК, а чл. 519, ал. 2 ГПК. Според касатора това становище е залегнало и в ТР № 3/13.05.2010 г. на ОСГК на ВАС. Изложени са доводи, че с акта за прихващане или възстановяване се прихващат/възстановяват суми, които са отразени в данъчно-осигурителната сметка на регистрираното лице по аргумент от чл. 87, ал. 1 ДОПК, а такива в посочената сметка на регистрираното лице не се отразяват. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Селтик дивелъпмънтс" ООД - гр. Варна срещу посочения АПВ, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Селтик дивелъпмънтс" ООД - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да отмени Акт за прихващане и възстановяване № 1241040/10.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна в частта, с която на "Селтик дивелъпмънтс" ООД - гр. Варна е отказано възстановяване на съдебно-деловодни разноски в размер на 4 887 лв., присъдени с определение от 27.02.2012 г. по адм. дело № 3034/2011 г. на Варненския административен съд и решение от 26.11.2012 г. по адм. дело № 3911/2012 г. на Върховния административен съд, VIII отделение, първоинстанционният съд е приел, че неоснователно приходните органи са приели, че вземането за разноски е частноправно вземане, извън посочените в чл. 128, ал. 1 ДОПК и затова е прието, че разноските не подлежат на възстановяване по реда на ГПК, а чрез прихващане или възстановяване по ДОПК. За да направи този си извод съдът се е позовал на чл. 129, ал. 5, т. 1 - 3 ДОПК, в който е предвиден редът за прихващане и възстановяване, който може да намери според съда приложение и по отношение на разноските. Съдът е счел, че разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК като специална норма дерогира общата по чл. 519, ал. 2 ГПК и затова е отменил цитирания по-горе акт. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК предвижда процедура по възстановяване/прихващане на суми, присъдени като разноски по влязъл в сила съдебен акт, като законодателят е указал това да стане в 30-дневен срок от предявяване на влязъл в сила съдебен или административен акт. Процесният случай е именно такъв. Няма спор между страните, че с определение № 952/27.02.2012 г. по адм. дело № 3034/2011 г. на Варненския административен съд и решение № 14837/26.11.2012 г. по адм. дело № 3911/2012 г. на Върховния административен съд, VIII отделение приходната агенция е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 4 887 лв. - 2 687 лв. по определението на Варненския административен съд и още 2 200 лв. с решението на ВАС, VIII отделение) искане до приходния орган дружеството е поискало възстановяване на тази сума. Неоснователно касаторът се позовава на чл. 519, ал. 2 ГПК. При изрична уредба в специалния закон - ДОПК на възстановяване/прихващане на разноски по влязъл в сила съдебен акт по чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК законосъобразни са изводите на съда, че това възстановяване, респ. прихващане следва да се извърши от приходния орган по реда на ДОПК, а не ГПК, тъй като се прилага правилото lex specialis derogat legi generali. Последният не е приложим, след като е налице изрична уредба в ДОПК. Наистина разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК предвижда изпълнение срещу държавни учреждения във всички хипотези на ликвидни и изискуеми вземания от паричен характер, но тя не се отнася до данъчни субекти. За тях, както се посочи по-горе, е приложим чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК, в който изрично е регламентирано, че се прихващат/възстановяват присъдени с влязъл в сила съдебен акт разноски. Затова чл. 519, ал. 2 ГПК не е приложимо право в процесния случай. В случая не се касае за недължимо внесени суми по смисъл на чл. 128 ДОПК, тъй като законодателят изрично е включил присъдените с влязъл в сила съдебен акт разноски да подлежат на възстановяване/прихващане по реда на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК, която е отделна хипотеза от посочените в чл. 129, ал. 1 - 4 ДОПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Неправилно касаторът е посочил, че с акта за прихващане или възстановяване се прихващат/възстановяват суми, които са отразени в данъчно-осигурителната сметка на регистрираното лице по аргумент от чл. 87, ал. 1 ДОПК, а такива в посочената сметка на регистрираното лице не се отразявали, тъй като именно в тази разпоредба в чл. 87, ал. 2, т. 8 са посочени и съдебните решения, което означава, че се включват и присъдените разноски с тези решения. Неоснователно е позоваването от касатора на ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на ВАС, тъй като то е неотносимо за производствата по ДОПК, включително за процедурата по чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК, предвид изрично уредената в нея възможност за възстановяване и/или прихващане на присъдени с влязъл в сила съдебен акт разноски. Цитираното ТР не се отнася до данъчни дела, включително и в частта за присъдените по тях разноски и затова е неприложимо. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, I отделение,