Решение № 377 от 13.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Расул, роден на [дата]., гражданин на Афганистан, чрез процесуален представител адв. Т. Илиев, против решение 5404 от 31.08.2022г., постановено по адм. дело 4031/2022г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. Расул против заповед 4379ПАМ-38/12.04.2022г., издадена от заместник-началника на ГПУ - Калотина, с която лицето е принудително настанено в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил липсата на компетентност у издателя на акта, което го прави нищожен, както и липсата на материалноправни основания за продължаване на принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Иска се отмяна на заповедта и постановяване на незабавното освобождаване на касационния жалбоподател от СДВНЧ. Ответникът заместник-началникът на Гранично полицейско управление (ГПУ) Калотина не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 5404 от 31.08.2022г., постановено по адм. дело 4031/2022г. по описа на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на Х. Расул против заповед 4379ПАМ-38/12.04.2022г., издадена от заместник-началника на ГПУ - Калотина, с която на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) лицето е принудително настанено в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) за срок до отпадане на пречките за изпълнение на принудителна административна мярка Връщане до страна по произход, наложена със заповед 4379ПАМ-37/12.04.2022г., издадена от заместник-началника на ГПУ Калотина, и организиране извеждането на чужденеца от Република България, но не повече от 6 /шест/ месеца. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 44, ал. 1, изр. първо ЗЧРБ и заповед 4078з-171/14.02.2022г. на ВПД директор на РДГП Драгоман. Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя, че по същество се касае за заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом, в които случаи единствено компетентен да я издаде е директорът на дирекция Миграция. Решаващият съд е приел също така, че оспореният акт е постановен в предписаната от закона форма, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват основания за отмяната му. Съдът е счел, че са налице и предвидените в нормата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ материалноправни предпоставки за издаване на заповед, с която се прилага мярката "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци", тъй като данните по делото сочат, че е налице опасност лицето да се укрие. Съдът е отбелязал, че Директива 2008/115/ЕО също допуска принудително задържане, когато е налице опасност от укриване или чуждият гражданин избягва или възпрепятства връщането или извеждането. Приел е, че прилагането спрямо жалбоподателя на ПАМ настаняване в СДВНЧ, е пропорционално на конкуриращия се с правото на свобода легитимен интерес от упражняване на ефективен имигрантски контрол, като се съобразят данните за поведението на лицето след освобождаването му от СДВНЧ на 27.03.2022г., покриващо критериите по чл. 15, § 1, т. 1, б. а от Директива 2008/115/ЕО. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователни са доводите, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е постановена от некомпетентен орган. Това възражение е направено и пред първата инстанция, а решаващият съд е изложил подробни и задълбочени мотиви относно характера на заповедта, в частност, че се касае за заповед, издадена на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, а не на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ, в който случай компетентен да продължи принудителното настаняване на чужденеца е директорът на Дирекция Миграция. В случая не е възможно да се възприеме тезата на касатора, че заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ и представлява по същността си заповед за продължаване на настаняването му в СДВНЧ, тъй като доскоро е бил настанен там 27.03.2022г. От данните по делото е видно, че със заповед 4379ПАМ-37/12.04.2022г., издадена от заместник-началника на ГПУ-Калотина, на Х. Расул е наложена принудителна административна мярка Връщане в страна по произход Афганистан. Оспорената заповед 4379ПАМ-38/12.04.2022г. на заместник-началника на ГПУ Калотина е издадена на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ във връзка с изпълнение на заповед 4379ПАМ-37/12.04.2022г. Не налагат различен извод и данните по преписката за предходно принудително наставяне на касатора в СДВНЧ за периода от 27.09.2021 г. до 27.03.2022 г., в изпълнение на заповед рег. 5364з-1902/27.09.2021 г. на директора на Дирекция "Миграция". Предходното настаняване на Х. Расул в СДВНЧ, освен че е въз основа на друг административен акт, с цел обезпечаване изпълнението на друга ПАМ спрямо него, видно от приложената справка и приетото предложение 5364р-5787/23.03.2022г. за освобождаване на чужденеца, е прекратено на 27.03.2022г. Следователно няма как към датата на издаване на процесната заповед - 12.04.2022г., предходното настаняване да бъде продължено, след като междувременно чужденецът е бил освободен от СДВНЧ (Решение 11946 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 9356/2021 г.). Заповед 4379ПАМ-38/12.04.2022 г. е издадена на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, при това - след освобождаването на касатора от СДВНЧ, за да обезпечи изпълнението на ПАМ връщане, наложена със заповед 4379ПАМ-37/12.04.2022г., като по аргумент от чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ и предвид заповед 4078з-171/14.02.2022 г. за оправомощаване на длъжностни лица да налагат ПАМ /л. 18 от адм. дело 4031/2022г. на АССГ/, към датата на издаването й, заместник-началникът на ГПУ-Калотина е разполагал с компетентност да издаде заповед по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Разпоредбата не прави разграничение дали принудителното настаняване е първо или последващо по ред за чужденеца, а предвижда ясно условията, при които административните органи по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ имат правото да настанят принудително в СДВНЧ незаконно пребиваващи на територията на страната чужденци, на които са наложени изброените в тази норма ПАМ. Законосъобразни са и изводите на решаващия съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, при които е допустимо задържане, и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер - следва да обезпечи изпълнението на предходната мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ. В настоящия случай е безспорно установено, че със заповед 4379ПАМ-37/12.04.2022г. на заместник-началника на ГПУ-Калотина на Х. Расул е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, за която по делото липсват данни да е била оспорена. Установено е също така, че жалбоподателят не разполага с документи за самоличност. Видно от приложената докладна записка 4379р-9257/11.04.2022г., изготвена от полицейски инспектор в ГПУ-Калотина, както и от обясненията, дадени от жалбоподателя в административното производство, преди около една година същият е влязъл нелегално в страната от Турция, след което през месец юли 2021г. е влязъл нелегално в Сърбия, след това е отишъл в Румъния, а оттам в Белгия, след което с автобус е заминал за Франция, откъдето е върнат в България. Чужденецът е задържан на 11.04.2022г., около 21:30 часа в граничната зона на Република България при опит за влизане в Република Сърбия, на около 2000 м. източно от 301 ГП, укрит в храсти до черен път, заедно с още четири лица чужди граждани, мъже, без документи за самоличност, представящи се за афганистанци. Фактическите констатации, направени от органа, обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденецът да се укрие (по смисъла на § 4, т. 4в ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Посоченото, както правилно е приел първоинстанционният съд, мотивира извод за вероятна основателност от укриване на чужденеца, съответно - затрудняване или осуетяване изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Към датата на издаване на заповедта е липсвала възможност по отношение на оспорващия да бъдат приложени по-леки мерки за административна принуда. Не е установено същият да има средства за издръжка или лица, които да му предоставят адрес за пребиваване. Липсата на адрес, на който чужденецът да е установен (или да би могъл да се установи), води до горния извод. Налице е посоченото в чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО изискване за законосъобразност на заповедта. Освен това, както законосъобразно е отбелязал решаващият съд, общият период на принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ, включващ периода на предходното му настаняване /от 27.09.2021 г. до 27.03.2022 г./ и срока на настаняването му съгласно оспорваната заповед, не надвишава максималния срок на задържане от 18 месеца, предвиден в чл. 15, ал. 6 от Директива 2008/115/ЕО, съответно в чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - връщане на чужденеца до страната му на произход, са упражнени законосъобразно. Неоснователни са доводите за необоснованост, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. При постановяването му съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Направените изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,