Решение № 5746 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2011 г.

Решение № 5746 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Борисов Петров от гр. Кюстендил, представляван от съпругата си Маргарита Петрова, против решение № 98 от 15.06.2011 г. по адм. дело № 185/2010 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-00-542/11.05.2010 г. на кмета на Община Кюстендил, с която на осн. § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местността "Гола Велика" в землището на с. Грамаждано, община Кюстендил, одобрен със заповед № 269/10.10.2008 г. на областния управител, § 31 ПЗР на ПМС № 234/1999 г., заповед № РД-00-1998/08.12.2009 г. на кмета на община Кюстендил и приходна квитанция от 26.04.2010 г., е наредено наследниците на Стойне Давидков Пърчев от гр. Кюстендил да придобият правото на собственост върху имот № 17680.38.250 с площ от 584 кв. м. в местността "Гола Велика" в землището на с. Грамаждано, ведно с построената сграда с площ от 15 кв. м. Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е съобразил, че наследниците на ползвателя Стойне Давидков Пърчев не са подали своевременно молба за закупуване на имота и не са платили в тримесечния срок цената за него, поради което не следва да бъдат вписвани като собственици. Претендира да се отмени обжалваното решение. Ответната страна - Кметът на община Кюстендил, не ангажира становище по жалбата. Заинтересованите страни Живка Мицова и Веселинка Петрова поддържат касационната жалба по изложените в нея доводи. Заинтересованите страни: Спасена Величкова Пърчева, Антон Стойнев Давидков, Радка Стойнева Стойнева, Веселинка Кирилова Петрова, Живка Боянова Мицова, Стоянка Боянова Никова и Борка Боянова Иванова, не ангажират становище по жалбата Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура мотивира становище, че касационната жалба е неоснователна. Предлага решение като правилно да остане в сила. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът в мотивите си е приел, че оспореният административен акт, издаден с правно основание § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. с чл. 28а ал. 1 от ППЗСПЗЗ, регламентиращи възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, което се извършва със заповед на кмета въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ). При тази хипотеза, предмет на контрол в първоинстанционното производство е само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила ПНИ. Безспорно е установено от данните по делото, че ПНИ е влязъл в сила по отношение на процесния имот № 17680.38.250 като необжалван. Видно от скица № 1/10.05.2010 г., която е извадка от ПНИ, безспорно е установено, че в регистъра към плана, новообразувания имот е записан на наследниците на Стойне Давидков Пърчев. Същите за заплатили оценката на земеделската земя, определена с влязла в сила заповед № РД-00-1998 08.12.2009 г. на кмета на Община Кюстендил в размер на 326,00 лв., видно от квитанция № 026024/26.04.2010 г. Неоснователно е възражението на касатора, че срока за плащане на цената е преклузивен, в смисъл на правопрекратяващ. Преклузивни са само сроковете, в които могат да бъдат упражнени права. Сроковете, в които следва да бъдат изпълнени задължения не са и не могат да бъдат преклузивни. Правната последица от пропускането на преклузивния срок е погасяването на съответното субективно право, поради което да се приеме, че сроковете за изпълнения на задължения са също преклузивни, би означавало, че с изтичането на срока за изпълнение съответното задължение се погасява по право, което очевидно е несъстоятелно. Още повече, че от данните по делото (л. 27) последното съобщение, с което е обявена заповед № РД-00-1998 8.12.2009 г. е съобщено на наследника Борка Боянова Иванова на 1.03.2010 г., а цената е платена на 26.04.2010 г., поради което тримесечният срок по чл. 36, ал. 3 ЗСПЗЗ не е пропуснат. Следователно, оспореният административен акт, като приключващ административното производство по придобиване на собствеността върху земеделски земи по § 4 от ЗСПЗЗ, е издаден в съответствие с фактическите обстоятелства по спора и приложимата материалноправна норма. В атакуваната заповед са възпроизведени данните от ПНИ както по отношение индивидуализацията на имота, така и по отношение на неговите собственици, т. е. налице е съответствие с влезлия в сила ПНИ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят неговата отмяна на основанията посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касаторите за неоснователни. Изводите на административния съд са законосъобразни и обосновани с оглед доказателствата по делото. Законосъобразни са изводите на административния съд, че в производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на общината издава заповед за възстановяване собствеността върху новообразуваните имоти, след влизане в сила на одобрения ПНИ в съответствие с чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в която се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях и се прилага скица на имота. След като в случая касаторите не са оспорили плана на новообразуваните имоти, с който процесният имот е отреден и записан в регистъра към него на наследниците на Стойне Давидков Пърчев, в съответствие с § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на общината е задължен да издаде заповед за възстановяване на собствеността именно въз основа на влезлия в сила план. Предметът на съдебния контрол е относим до това, доколко с издадената заповед възстановеният имот съответства на влезлия в сила ПНИ и са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Евентуалните претенции на касатора относно материалните права върху имота могат да се упражнят по общия исков ред. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение,