Решение № 13722 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7641/2009 г.

Решение № 13722 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7641/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Янчо Димитров Димитров от гр. Варна срещу решение № 441 от 20.3.2009 година, постановено по адм. дело № 1469 по описа за 2008 година на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 030003646 от 10.3.2008 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден частично с решение № 204 от 14.5.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за данъчен период от 2002 до 2004 година в общ размер на 19768, 55 лв. главница и 7467, 06 лв. лихви. Твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни мотиви в касационната жалба като представя към нея писмени доказателства и поддържа неправилността на решението в представено за съдебното заседание становище от 27.10.2009 г. Иска да бъде постановено решение по същество и се отмени РА или да бъде върнато делото за ново разглеждане на друг състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна, разгледана по същество е основателна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 030003646 от 10.3.2008 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден частично с решение № 204 от 14.5.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП в частта за определени данъчни задължения за данъчен период от 2002 до 2004 година в общ размер на 19768, 55 лв. главница и 7467, 06 лв. лихви. За да отхвърли жалбата съда е приел, че органите по приходите са определили правилно задълженията за тези три години, тъй като са анализирани всички факти от значение за определяне на съответно приходите и разходите на лицето за ревизирания период и са приели, че има несъответствие между декларираните и/или получени доходи и съответното имуществено и финансово състояние на лицето. Не е възприел изводите на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като нейните констатации не се подкрепят от представени от жалбоподателя писмени доказателства относно спестявания и ли налично парично салдо за 2001 година. Нямало доказателства и относно получен заем през 1999 година от майката на жалбоподателя в размер на 250000 лв. (след деноминиране 250 лв.), и от 70000 лв. от лицето Добрина Цветкова, тъй като сумата не била предавана реално. Не били приложени и годишни данъчни декларации, които не били приложени към делото. Решението е неправилно. Съдът нито е изяснил спорния въпрос, нито е изискал всички необходими доказателства, свързани с изясняването му. За да се проведе ревизия по чл. 122 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс следва да бъде установено от органите по приходите наличие на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК - в случая е посочена т. 7 - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответства на имущественото и финансовото му състояние. За определяне на основата за облагане следва да бъдат анализирани всички относими обстоятелства по ал. 2 на същия текст. Следователно липсата по делото на годишните данъчни декларации или липсата на надлежното им обсъждане (данните от тях се визират в заключението на експертизата) е процесуално нарушение, което е довело до нарушение на материалния закон и неправилни изводи. След като разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК изрично постановява, че при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, ако наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено с доказателства, то доказателствената тежест лежи върху данъчно-задълженото лице и следва да се допускат и събират всякакви доказателства, за да може да се оборят тези констатации. След като е установил, че по преписката липсват такива съда е бил длъжен да ги изиска, след като счита, че заключението на вещото лице е недостатъчно по отношение на констатациите в него, то е следвало да изиска тези доказателства. От друга страна е налице и вътрешно противоречие в мотивите на съда относно заема, даден от Добрина Цветкова - какво е приел съда, че такъв не е даден или е даден и не е върнат, или е върнат. Неправилна е и трактовката по отношение на твърдението на майката за дадени от нея 250000 лв. като съда изцяло не се е съобразил с разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК относно свидетелските показания. Не са съобразени изобщо данните по експертизата относно извършени продажби на апартаменти и т. н., както и представените по делото нотариални актове. Съдът се е задоволил с обширно повтаряне на констатациите на органите по приходите в отделените им актове и не е подходил диференцирано, подробно и аналитично за всички обстоятелства и доказателства, необходими за изясняване на спорния въпрос - налице ли е несъответствие между декларираните и/или получени приходи, доходи и имущественото и финансовото състояние на лицето. Следва решението да се отмени и да се върне делото за ново разглеждане съобразно посочените мотиви. По изложените съображения и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение